— Но какво дири този Ми-Го в града на черните елфи? — не разбра кралят.
Тамарай се обърна с въпросително изражение на лицето към Таерин.
— Той е кралски съветник — изплю с горчивина жрецът, — почти никой не може да оспори властта му.
Тамарай пребледня при тези думи, а джуджетата се спогледаха.
— За пръв път чувам черен елф да се кланя на представител на друга раса — пророни кралят.
— Черните елфи не са това, което бяха — отвърна с натежал глас Таерин. — Градът ни се изпълни със създания, по-отвратителни и от вас. Орки, тролове, полуживотни с човешки тела и глави на зверове.
Възмущението на джуджетата отстъпи място на загриженост. Кралят и капитан Буч си размениха няколко думи, след което владетелят на джуджетата се намръщи.
— Това, което ми описваш, е подготовка за война — рече накрая кралят, — но щом врагът е някой, който е воювал в миналото с елфите, за това трябва да научи Белия крал. Трябва да отидеш в Горите на Всемайката, жрецо, заедно с твоята приятелка вампир. Тамарай, ескортирай ги дотам.
Светлият елф замръзна на място.
— Не желая да се връщам на това място, владетелю — отвърна той тихо, но настоятелно, — мястото ми е в морето.
— Това е така, но морето скоро може да се изпълни с Черния флот от Иррхас-Аббат. Твоят род трябва да узнае това. Не си ли съгласен?
— Не желая да пътувам с елф на светлината… — отвори уста Таерин.
— Какво желаеш ти, не ме интересува — прекъсна го кралят на джуджетата. — Ако не бяха Тамарай и капитан Буч, досега щеше да си мъртъв. Затова мълчи!
Жрецът поаленя от гняв. Как смееше това създание да го обижда! Казарада обаче постави покритата си с ръкавица ръка на рамото му.
Таерин се опита да се отърси от нея, но не можа — вампирката бе прекалено силна.
— Пусни ме — процеди накрая, смазан от унижение.
— Дръж се прилично — изсъска вампирката, — оцеляването на нашия господар е по-важно от себелюбието ти.
Думите ѝ напълно съкрушиха Таерин. Чак сега си даде сметка, че става дума за това — оцеляването на техния господар, великия Рамакар. Как можеше той, младшият жрец, да помогне в такава задача?
— Ще ги проводя до Гората — отвърна бавно Тамарай — и там ще ги оставя на брат си. Но нищо повече. След това се връщам в истинския си дом. При вас.
Джуджетата замърмориха одобрително, а неколцина изръкопляскаха.
— Значи е решено — отвърна кралят и плесна с ръце. — Починете си една вечер, защото след това ви чака дълъг път до Горите на Всемайката!
Таерин изкара остатъка от деня, като странеше от останалите, макар да хапна малко от онова, което имаха за деликатес — някакви печени птици с картофи. Храната му хареса неочаквано много и той се притесни дали не изпада в умопомрачение, породено от събитията, случили се през последните няколко дни.
Накрая заспа в стая, която по тези места трябваше да минава за луксозна. Леглото му бе късо и той трябваше да се свие на кравай, за да може да потъне в неспокоен сън. Почти веднага след като затвори очи, отново попадна в кошмара от предишната вечер.
Казанът, в който Прастария бе изхвърлил несметно количество трупове, заканително клокочеше и издаваше ужасно зловоние, сладникаво и в същото време отвратително. Таерин усети как в гърлото му се надига горчивина и се уплаши да не повърне, а след това започна да се мята насън, когато казанът се разцепи като яйце и от него се издигна колосална фигура. Тя носеше чертите на различни раси, обагрили с кръвта си гладиаторските арени на Иррхас-Аббат. Лишена от полови белези, напомняща едновременно мъж и жена, тя бе отблъскваща и заради отсъствието на кожа, което ѝ придаваше вида на прясно одран труп, по който блещука странна златиста кръв.
Създанието отвори очи, в които блестяха неописуеми цветове и изхриптя:
— Таерин…
Жрецът изкрещя и се събуди. Дрехите му бяха подгизнали от пот, а той се чувстваше още по-уморен. Вече няколко поредни нощи не можеше да си почине истински и усети пулсиращото главоболие, което го измъчваше.
Някой потропа на вратата на стаята. Таерин отвори уста да го прогони, но установи, че няма сили. Отпусна се на възглавницата и притвори очи.
— Влез — каза накрая той.
Вратата се отвори и в стаята нахлу огромният елф от морето.
— Трябва да тръгваме — каза той.
Таерин простена.
— Не спа ли добре? — попита Тамарай. Прозвуча загрижен.
— Какво те интересува? — сопна се жрецът.
— Предстои ни дълъг път и трябва да си в добра форма — рязко отвърна Тамарай. — Трябваше да кажеш, ако имаш проблеми със съня. Джуджетата притежават силни отвари…