— Да разбирам ли — намеси се Камарай, като се приведе напред, — че Черния крал се готви за война?
— Така изглежда — отвърна Алтиарин. — Благородниците от Града на Странните Удоволствия едва ли са били щастливи от мира, настанал през последния близо век. Най-вероятно жреците на Рамакар са заплели заклинание, което да забули етерния свят на боговете от нашия. И сега, уверени от многочислеността на своите подчинени раси, ще се опитат да ударят.
— Тълкуванието ти е обезпокоително, Алтиарин — промълви Белия крал. Той говореше тихо, ала всички го слушаха.
— Нивга досега нашите братовчеди не са изковавали такъв съюз на злото. Досега те са считали, че е под достойнството им да искат помощта на други създания. Ала ето че жаждата им за власт е надделяла дори над гордостта. Какъв е пътят, по който биха ни атакували?
— Нашите земи са отдалечени от тези на моите някогашни събратя — отговори Алтиарин, — но това не бива да ни успокоява. Има два маршрута, по които Черния крал би насочил армиите си. Единият е през пещерите на Ледената планина и през човешките предели.
Алтиарин сви устни.
— Не искам да ме разбирате погрешно, но аз познавам мисленето на моите събратя и не бих избрал този път. Ледената планина е пълна със свирепи зверове, опасни дори за елф на мрака, а мразът в нея би отнел живота на мнозина, колкото и закалени да са. Дори да я прекосят, това ще отнеме много време и ще изправи уморените войски на Черния крал срещу могъщото кралство на хората, които са многочислени и умели воини, с все по-смайващи технологични открития.
— Това наистина е така — съгласи се Лерта, — откакто Инквизицията на Томан охлаби мъртвата си хватка над кралството им, те направиха много подобрения в обществената си система, макар все още да отстъпват по нововъведения на джуджетата.
— Въпросът е — прекъсна я Рисафай, — по кой маршрут би тръгнал ти?
— По море и след това през Брулените брегове и Долината на мълчанието отвъд нашата гора — отвърна Алтиарин.
— Но това би изправило черните елфи пред джуджетата! — възкликна Камарай.
— Да, така е — кимна Алтиарин, — но пътят на бързите им галери няма да изтощи войската така, както минаването през Ледената планина. А макар да са свирепи воини, джуджетата са далеч по-малобройни от хората и няма да окажат такава съпротива, особено ако преди това хвърлят срещу тях пълчища орки и тролове.
— Това, което казваш, е много тревожно — облегна се на трона си Белия крал. — Трябва да изпратим вестоносец, който да предупреди крал Уилям за надвисналата над него гибел. Тозчас ще изпратя ястреб, който да го предупреди за надвисналата опасност. За джуджетата ще е по-добре да се скрият в нашата гора.
— Ако защитата на Всемайката липсва — обади се отново Алтиарин, — силата ѝ няма да е достатъчна. Дори воините на светлината не са дотолкова силни, че да спрат комбинираната мощ на черните ни братовчеди и примитивните раси от Планината.
— Ти си прав — кимна Римиел — и затова аз ще отида в кралството на хората за предупреждение. Макар отдавна да не живея сред тях, все още имам връзки с някои от родовете в Санпар, а човеците вече не страдат от предразсъдъци, както преди.
— Ще е важно да осигуриш помощта им — каза му лорд Рисафай.
— И затова ще отида с него — намеси се за пръв път Алтира, — аз съм дете на елф и човек, символ на единството между двете раси. Моето присъствие ще убеди крал Балдуин да ни помогне.
— А и никога не би ме оставила сам — усмихна се Римиел закачливо. И макар да бяха минали много години, откакто вампирът и магьосницата са заедно, останалата младолика Алтира отново се изчерви.
— Значи е решено — кимна Белия крал, — ще изпратим ястреб до крал Уилям, с покана да приютим народа му в Гората. Лично ще напиша писмото. А Римиел и Алтира ще отидат в Санпар. Лорд Алтиарин, бих искал да подготвиш защитата ни. Едва ли някой познава черните ни събратя по-добре от теб.
— Ще бъде сторено — кимна Алтиарин.
— Има и още нещо — каза Лерта и всички я погледнаха въпросително. Вълшебницата се загърна в наметалото си на жрица на Всемайката, изплетено от плат и листа, все едно ѝ е студено.
— Долавям някакъв лукав интелект, който наблюдава всичко, ставащо до момента: причудлив ум, който ми напомня за нещо, макар да не мога да се сетя за какво… Според мен той помага на враговете ни. Нещо ужасно се е случило съвсем наскоро. Създание с неописуема мощ е призовано от света на мъртвите.
Лерта се изправи.
— Аз съм тази, която трябва да го спре.
— Няма да те оставя да отидеш сама — изправи се Алтиарин. — Владетелю, защитата ще трябва да почака.