Тя познаваше този поглед, тъй като бе дарявала с него полуорки от арената на гладиаторите. Не ѝ хареса, когато го видя отправен към себе си. Разбира се, денем нямаше какво толкова да покаже, тъй като трябваше да е постоянно забулена като в пашкул. Но нощем…
Казарада не бе от жените, които имат проблеми със самочувствието. Знаеше, че е красива и се опитваше да го използва. Бе ѝ самотно, когато не намираше мъжка гръд, на която да отпусне глава.
Затова се зарадва, когато видя моряка. Той ѝ се стори още по-добра партия. Едър, силен, а в същото време с деликатната красота на елфите. Носеше в себе си онази меланхолия, която караше жените да подлудяват по мъжете. Казарада искаше да открие какво го измъчва и да го изцери от тревогите, както тя си знае. Затова и излезе онази вечер на носа на кораба, облечена семпло, но привлекателно, показваща толкова, колкото да разпали, но без да се предлага открито.
Подход, който обаче в последно време ѝ бе донесъл интереса единствено на полуорка, въпреки слуховете, че спи с Тимуриел. Досега късметът ѝ с черните елфи не бе проработвал, а когато опита със светъл, пак удари на камък. Тамарай ѝ бе отвърнал с преценяващ поглед, все едно е някакво странно животно, изплувало от любимото му море, а след това бе престанал да ѝ обръща внимание, освен като слушателка на несъмнено интригуващите му разкази за природата на отвратителното същество, което им се бе явило във вилата на Тимуриел.
В момента Казарада се чувстваше съвсем не на място в компанията на тъмен аколит и схоласт, изучаващ тайните на изчезналите раси на континента. Внезапно ѝ стана смешно и нелепо и тя реши да наруши тишината, която се бе възцарила над компанията още от самото им тръгване. И без това местността наоколо, наречена сполучливо Долина на мълчанието, бе пуста и безрадостна, почти лишена от живот, ако не се брояха дребните полски гризачи и редките селца, населени с недружелюбни на вид джуджета. Затова, когато останаха сами на разкаляния път, а дъждът реши да полази по нервите ѝ, като усили пороя си, тя си каза, че е крайно време да разчупи ледовете.
— Е, момчета — каза тя, — трябва да си кажем нещо честно, не мислите ли?
Таерин не благоволи да отвърне на думите ѝ, а остана загърнат в черната си роба, спуснал ниско качулката над лицето. Приличаше на сърдит прилеп. Тамарай изсумтя нещо неопределено, с което за пореден път потвърди впечатленията ѝ, че няма никакъв интерес към нея.
— Аз не съм грозна, нали?
— Не — отвърна, смаян от откровения въпрос, Тамарай, — как може да си го помислиш?
— Аз не мога да преценя — долетя обаче ехидният отговор на Таерин, — през повечето време си увита като какавида, но отвътре надали ще изхвърчи пеперуда.
— Не съм обаче и глупава — продължи вампирката, без да му обръща внимание.
— Едва ли, щом си стигнала жива от Иррхас-Аббат до Брулените брегове — съгласи се Тамарай.
— Аз ще се въздържа от коментар — късо изрече Таерин.
— Неколкократно изразих желание да стана близка с някого от вас — каза Казарада.
— Забелязах — отвърна Таерин, — като зайка си.
Тамарай замълча сконфузен.
— Но нито един от двамата не прояви интерес — не се спря вампирката, — от което стигнах до извода, че след като проблемът не е в мен, е във вас.
— Предполагаш прекалено много — повиши глас Таерин, но Казарада не се отказа.
— Вие и двамата сте от отсрещния бряг на дъгата, нали така?
Настана гробовна тишина, нарушавана само от пляскането на копитата в рядката кал.
— Това не е твоя работа — отвърна накрая Тамарай.
— За пръв път да кажеш нещо умно — допълни Таерин, — не мога да повярвам, че бивам разпитван за това от някаква немъртва.
— Ами другите теми за разговори са вечната слава на господаря Рамакар, което омръзва след осмия час повтаряне на едно и също — отвърна вампирката, — а и просто исках да разбера дали нещо не ми е наред. Та кажете, права ли съм? Вие си падате по момчета!
— Аз съм верен единствено на моя бог! — отвърна някак прекалено бързо Таерин.
— Не желая да обсъждам този въпрос — отсече Тамарай, — тези неща са лични и те моля да не ги споделяш с никого.
— Богове — въздъхна Казарада, — вие не само сте сбъркани, но и имате проблем с това.
— Единственият ми проблем е, че те срещнах! — отвърна Таерин. — Изобщо не искам да продължавам с тази тема, чуваш ли!
— Жрецът е прав — отговори Тамарай.
— Печално единомислие — констатира Казарада. — А сега ми обяснете с думи прости защо реагирахте, все едно ви казах, че сте прокажени.