Мускетарят галантно свали шапката си, а после попита:
— По каква работа сте дошли тук, лорд Римиел? Може би бихте искали да бъдете патрон на благородническото съревнование, което организираме? Утре следобед в Санпар ще се проведе фестивал на бойните изкуства и орденът на мускетарите ще докаже превъзходството си над остарялата техника, използвана от паладините.
— Мечтай си, Венсан — избоботи непознат глас и пред Римиел и мускетарите се появи огромен мъж, който дори в мирно време носеше тежка ризница, на която бе изобразен златист грифон. — Аз съм барон Мюлер от двора на крал Балдуин и също ви приветствам с добре дошли, лорд Римиел, лейди Алтира.
Потвърждавам поканата, отправена от самонадеяния самохвалко тук. Ще се радвам да покровителствате нашия фестивал и да потвърдите, че паладините остават най-съвършените воини на континента Тарр.
Римиел се поклони в отговор.
— Ласкаете ме с титла, която не притежавам — отвърна вампирът, — ала за жалост идвам с лоши вести. Боя се, че ще трябва да доказвате уменията си в много по-сериозно съревнование от фестивала. Черния крал от Иррхас-Аббат събира несметни орди чудовища в Града на Странните Удоволствия и смята да ги изпрати срещу всички, които не са преклонили глава пред властта му.
— Но въпреки това — бързо се намеси Алтира — ние ще покровителстваме вашия фестивал. За нас ще бъде чест.
След което погледна предупредително вампира. Той разбра посланието ѝ. За воините бе важно той да присъства на тяхното празненство дори да бе безсмислено. Ако не покажеше уважение към тях, трудно можеше да разчита на помощта им във войната.
— Благодаря за приетата покана — усмихна се лъчезарно Венсан, — що се отнася до новините, които носите, опасявам се, че не е в компетенцията ми да отговоря.
— Аз обаче ще известя негово величество за тревожните вести, които носите — обади се лорд Антоан, — убеден съм, че той ще откликне на молбата ви.
— Светите отци на Томан също трябва да научат това — намеси се Мюлер. — От години наред ние, паладините, се опасяваме, че мирът с Иррхас-Аббат е затишие пред буря. Ще известя духовниците за вашето пристигане.
— Но това са невесели, мрачни неща, които ще оставим за аудиенцията с Негово величество! — продължи Венсан, — сега бих се радвал, ако обиколите града. За жителите на Санпар е чест, че имат такива височайши гости.
— Разбира се — отвърна Римиел. Самият той бе благородник по произход и се досещаше, че аудиенцията с краля не може да се състои незабавно, колкото и важна да е мисията им. Затова вампирът и съпругата му прекараха остатъка от деня в обиколка на Санпар. Хората им се радваха навсякъде, а Алтира използва уменията, научени от майка ѝ, за да изцери болните, които срещнаха. В края на деня двамата бяха доволни, тъй като вдъхнаха кураж на много хора, а и спечелиха града на своя страна.
Граф Венсан ги настани в луксозна стая в кралския дворец и им съобщи, че е говорил с крал Балдуин, който е готов да ги приеме на аудиенция следващата вечер, след фестивала на бойните изкуства. Римиел и Алтира прекараха нощта в сън и други, по-сладки занимания, а на следващия ден се приготвиха да посетят фестивала.
Това бе пищен турнир, наследство от някогашните рицарски такива, който се състоя в огромната градина зад двореца, оформена и създадена през последния половин век, с разкошни цветя и дървета, които хвърляха шарена сянка. За щастие, макар да бе есен, денят в тази част на континента бе необичайно слънчев и воините не бяха възпрепятствани от времето.
Турнирът се състоеше от две части: първата — за рицари, а втората — за мускетари, които трябваше да представят най-доброто от уменията си. Рицарите се сражаваха в традиционния за тях формат — на кон и с огромни пики — като целта им бе да свалят противника от седлото. Когато тази част от състезанието приключи, осемте бойци, продължили напред, се сражаваха помежду си спешени, с мечове или брадви, като нанасяха немилостиви удари върху металните си щитове и брони. Римиел забеляза, че слабостта на тези воини е при падане — веднъж повалени, те просто не можеха да се изправят с цялото количество стомана върху тях и оставаха на земята като костенурки, обърнати по гръб. Това обаче бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи — яки и обучени да внимават в битка, тези воини приличаха на крачещи планини и си спечелиха уважението на вампира.
В края на рицарската половина от турнира, барон Мюлер се изяви като категоричен фаворит и така стана финалист на фестивала, под гръмките аплодисменти на останалите паладини и техните почитатели сред населението на града. Римиел установи, че това са предимно по-бедни и по-обикновени хора или духовници, които виждаха в паладините отблясък от имагинерното славно минало на човечеството.