Втората част от надпреварата бе между мускетарите, които се дуелираха със своите шпаги и рапири, като поставяха тапи върху остриетата, така че да не се нараняват. Надпреварата се водеше по точки, които се печелеха при докосване на противника. Неговото нараняване по един или друг начин водеше до неизбежна дисквалификация, което караше фехтувачите да бъдат крайно внимателни и изкусни в сраженията. Лорд Антоан и граф Венсан бяха основните звезди на тази част от надпреварата, която допадаше повече на благородниците и по-заможните представители на столицата Санпар, отворени към новите течения в модата. В крайна сметка Венсан победи Антоан след изключително оспорвана битка, която спечели с 15 на 14 точки. Така графът стана другият финалист във фестивала.
Римиел бе впечатлен от уменията на мускетарите, но от друга страна се притесни, че те приемат битката като спорт. В истинско сражение нямаше оспорвани мачове по точки и най-малката грешка можеше да доведе неизбежно до смърт. Вампирът бе сигурен, че както мускетарите, така и паладините биха били ефективни в битка с примитивните слуги на черните елфи, но не бе убеден, че ще могат да се противопоставят на господарите на Иррхас-Аббат, в чието майсторство се бе убедил лично от познанството си с Алтиарин.
Последваха няколко часа почивка, през които финалистите трябвате да съберат отново сили след тежките мачове. Фокусници и палячовци забавляваха публиката, а по някое време самият крал Балдуин мина с колесница пред множеството, което го приветства с одобрителни викове. Представителен мъж на средна възраст, с добре поддържана брада и грижливо подстригана коса, владетелят явно бе обичан от всички, независимо от идейните им убеждения или различия в социалния статут.
Това потвърди впечатленията на Римиел, че кралят е интелигентен човек и ловък балансьор между различните фракции във властта. Не бе обаче сигурен дали той ще приеме да участва в авантюра, каквато представляваше всяка война.
Най-накрая настъпи часът за финалното съревнование. Венсан и Мюлер излязоха един срещу друг. Битката се играеше с истински оръжия, но правилата, обявени от глашатай преди началото ѝ, гласяха, че невиждан позор грози онзи, който убие противника си. Титлите и богатствата му щяха да бъдат отнети. Фестивалът бе празник, а не истинско сражение, и битката щеше да се играе, докато някой се предаде.
Мюлер и Венсан влязоха в сблъсък, напомнящ този между пантера и лъв. Рицарят бе много по-силен и изглеждаше непоклатим в стоманените си доспехи, като се движеше точно толкова, колкото му трябва, за да се защити от ловките атаки на съперника си. Мускетарят, за сметка на това, бе пъргав като дива коза и въртеше шпагата си с майсторство, което напомни на Римиел и Алтира за самия Алтиарин.
Въпросът бе кой пръв ще направи грешка, даде си сметка Римиел. Ако Мюлер допуснеше да бъде подсечен от своя гъвкав противник, нямаше да може да се изправи никога. Но ако Венсан си позволеше да влезе в по-продължителна размяна на удари с рицаря, или щеше да счупи шпагата си, или да бъде обезоръжен от грубата сила на своя противник. В края на краищата умората реши двубоя. Рицарят се беше сражавал преди мускетаря и бе по-отпочинал, а и не бе срещнал равностоен противник, както стана с Венсан. Мускетарят се изнерви от непробиваемата защита на съперника си и опита по-дръзка атака. Мюлер се възползва от това, хвана острието на шпагата със стоманената си ръкавица и я изтръгна от ръката на противника си, след което опря меча си в гърлото му.
Венсан театрално падна на колене пред рицаря и дори му изръкопляска. Рицарят свали меча, след което върна шпагата на противника си и му помогна да се изправи. Когато свали шлема си, грубоватото му лице бе озарено от щастлива усмивка.
— Въртеше се около мен като оса, но накрая ти извадих жилото.
— Само защото милият Антоан ми взе силите, драги ми Мюлер.
Римиел бе доволен от видяното. Въпреки различията аристократите изглеждаха в добри отношения помежду си. Той погледна към крал Балдуин, който наблюдаваше с доволна усмивка станалото и се зачуди каква част от представлението е режисирана предварително от владетеля. Днешният фестивал определено щеше да вдъхне кураж и настроение на целия Санпар, а воините на краля изглеждаха обединени както никога.
Кралството на хората бе изминало дълъг път от ужасната теокрация, която бе някога, помисли си Римиел.
В този момент един мъж от ложата за специални гости, сред който освен краля седяха също и благородници и висши духовници, се изправи. Той имаше лукава физиономия и бе облечен в златоткани одежди, а на ръката си носеше скъп пръстен. Римиел изтръпна, когато позна изработката на черните елфи, и веднага разбра, че това е търговец, който има връзка с орките от Иррхас-Аббат.