— Не точно — отвърна Лерта, — той не може да бъде убит. Това, което направих, бе да освободя душите на хората, контролирани от магьосника, който го е създал. Така той престана да съществува.
Магьосницата погледна първо падналия жрец, а после и вампирката.
— Последният черен елф, когото спасих, ми стана съпруг, а последният вампир — зет. Не ми се вярва и с вас да станем чак толкова близки, но може би няма нужда срещата ни да приключва с кръвопролитие.
— Последният черен елф, спасен от теб, не беше жрец — процеди Алтиарин и насочи коня си към падналия Таерин. — Защо си дошъл тук?
— Значи е вярно — не обърна внимание на въпроса му Таерин. — Наистина си се оженил за човешка жена! Не те ли е срам? Не те ли е гнус?
Алтиарин вдигна меча си.
— Недей! — извика Лерта.
— Ти не ги познаваш, скъпа — отвърна Алтиарин, — благородниците от моя род не са стока, не ще и дума. Но жреците… те имат собствена категория за злост. Чу го.
— За да убиеш него, ще трябва да се биеш с мен — скочи на пътя му Казарада, — полека, господарю елф. Носим важни новини.
— Това е вярно — бързо каза Тамарай, — не го убивай, лорд Алтиарин!
Алтиарин погледна с изненада към светлия елф.
— Камарай е мой добър приятел — отвърна той. — Щом си негов брат, ще се доверя на съвета ти. Но на този — посочи с меча си към Таерин, — на този нямам никакво доверие. И при най-малкото провинение ще го накарам да замълчи завинаги.
Таерин се изправи на крака и започна да сипе огън и жупел по благородника.
— Убий ме още сега, защото не искам дори да дишам въздуха около теб! Ти предаде своя народ! Ти предаде своя бог! Предател! Изменник!
— Таерине — обърна се към него Казарада, — млъкни!
— Няма! — изкрещя още по-силно жрецът. — Ти и твоята държанка убихте великия Последен силф…
— Колко му е да убием и теб — присмехулно отвърна Алтиарин.
Таерин изпадна в ярост, посочи с пръст Алтиарин и изрече магическа дума. Още докато я изговаряше, чу как Лерта произнася нещо и пред него се образува магически щит. Оказа се обаче съвършено ненужен, тъй като заклинанието, произнесено от жреца, не доведе до никакъв резултат.
Той остана с насочен пръст към Алтиарин, който прибра меча си и погледна към Тамарай и Казарада.
— Мога ли да разчитам, че ще държите този луд под контрол?
— Той е ранен и объркан, лорд Алтиарин — отвърна Тамарай. По неизвестни причини Казарада прихна да се смее.
— Умолявам ви да влезете в положението му — продължи светлият елф, без да ѝ обръща внимание, макар бузите му да поаленяха, — неговият бог е спрял да отговаря на молитвите му.
— Както и нашите — намеси се Лерта, — да разбирам ли, че знаете за какво става дума?
— Разбира се — надменно отвърна Таерин, — но ще го кажа на краля ви, а не пред някаква проста човечка.
Алтиарин реагира толкова бързо, че дори Казарада не можа да направи нищо. В един момент си стоеше на коня, а в следващия се спусна на земята като сянка и удари Таерин през устата с опакото на ръката си.
Жрецът падна като отсечен на земята, а след това плю кръв на тревата.
— Ще се отнасяш към жена ми с уважение — рече спокойно Алтиарин, — иначе ще ти изтръгна сърцето. С лъжица.
— Алтиарине! — ядоса му се Лерта. — Уважението се извоюва, не се дава даром! Не можеш да го съдиш, че е възпитан така!
— Защо с лъжица, господарю елф — запита обаче заинтригувано Казарада, — защо не с меч или може би топор?
— Лъжицата е тъпа — отвърна елфът, — ще боли повече.
Вампирката погледна към Лерта и ѝ намигна.
— Имаш готин мъж.
— Но упорит — отвърна Лерта, след което погледна съчувствено към Алтиарин, — когато го намерих, беше почти толкова невъзможен като теб.
— Не искам да слушам! — избухна Таерин.
— Моля те, млъкни — обади се Тамарай, докато му помагаше да се изправи.
— Чакай — вдигна ръка Лерта и се наведе до падналия жрец, след което докосна с длан крака му. Костта се намести с хрущене, но Таерин отново избухна:
— Човешка магия!
— Да — кимна Лерта и запуши устата му с ръка, за да излекува и раната от удара на Алтиарин. Таерин изсумтя възмутено, но магьосницата вече бе приключила и се насочи към Тамарай, като докосна с ръка челото му.
— Май сме уморени, а — каза тя, докато светлият елф усещаше как го изпълва прилив на сила — как се подредихте така?
— Отговорно е някакво същество, за което се твърди, че е представител на Великата раса Ми-Го — отвърна Казарада, — макар за мен да остава неясно в какво точно се изразява величието ѝ.
Лерта замръзна на място.
— Невъзможно — прошепна Алтиарин, — те са изчезнали от хилядолетия.