— И Тамарай каза така, ама де тоз’ късмет — отговори вампирката.
Лерта остана неподвижна, загледана в нищото.
— Лерта, какво има? — попита разтревожен Алтиарин.
Вълшебницата вдигна очи и го погледна. В погледа ѝ се четеше безкрайна тъга.
— Възможно е, Алтиарин — каза накрая тя, — за съжаление, много е възможно.
Част втора
Апокалипсис
Глава осма
Аудиенцията започна около час след края на турнира, като Мюлер и Венсан се преоблякоха в подходящо за повода облекло и присъстваха в тронната зала на краля като представители респективно на паладините и мускетарите.
Самата зала бе издържана в стила, характеризиращ новата мода в Санпар — с бели плочки, високи прозорци с червени завеси и много злато, разпределено по полилеите, облегалките на столовете, краката на масите.
Освен крал Балдуин присъстваше и неговата съпруга, кралица Маргарет, жена на средна възраст, чиито черти напомняха, че някога е била хубавица. В залата бяха още отец Далимен — представител на духовенството, а също и търговецът, създал толкова главоболия на Римиел по време на фестивала. Той се назова с името Мандас и заяви, че е изпълнителен директор в Гилдията на търговците, каквото и да означаваше това.
Римиел, Алтира и останалите гости насядаха около дълга правоъгълна маса, в чийто край беше кралят. Кралица Маргарет зае мястото от дясната му страна, вляво от себе си кралят покани да седне Алтира. Мюлер и Венсан застанаха един срещу друг: така бяха разположени също и Далимен и Мандас. На стола срещу краля бе мястото на Римиел — като посланик от Гората на Всемайката.
Кралят изнесе кратка встъпителна реч, с която протоколно представи гостите си на останалите събеседници, а след това подкани Римиел да уточни причината, поради която е дошъл.
— Приветствам ви от името на Белия крал, ваше величество — учтиво каза Римиел, като се изправи и стори поклон пред владетеля на хората. — Преди всичко искам да ви поздравя с добре организирания фестивал на бойните изкуства и да изкажа възхищението си от отличната подготовка на армията във вашето кралство. Наистина може да бъдете горд с воините си. Искам да благодаря и лично на търговеца Мандас, че ми предостави възможността да се сражавам с най-добрите от тях и да се уверя лично в уменията им.
Това си бе чисто заяждане от страна на Римиел и крал Балдуин се усмихна леко. Търговецът сви устни, но вампирът не се стараеше да го превърне в съюзник — скъпоценностите от Иррхас-Аббат ясно издаваха накъде клони лоялността му. Мюлер обаче също се бе ухилил одобрително, а Венсан така и не бе разбрал целия маскарад с показния дуел и грееше от похвалата на вампира. Лицата на кралица Маргарет и отец Далимен останаха неразгадаеми.
— Удоволствието да наблюдавам такова представление на виртуози в боя бе изцяло мое — отвърна накрая Мандас. Алтира не изпускаше от очи търговеца и погледна предупредително към съпруга си. Този човек е хитър и не бива да се подценява, гласеше неизказаното ѝ послание.
Римиел се поклони към търговеца, след което продължи:
— Иска ми се да идвах при вас с по-добри вести, ала, уви, нося предупреждение за война. Мълвата, която се носи от уста на уста из целия Тарр, твърди, че огромни пълчища орки и тролове — представители на най-свирепите раси от недрата на Ледената планина — се насочват към Иррхас-Аббат. Града на Странните Удоволствия, а обитателите му са подготвени за рат. Самият аз отлетях като съгледвач над планината и видях цели племена от тях да се спускат към обиталището на черните елфи.
— И откъде знаете, че не става дума за вражда между подземните раси и обитателите на Иррхас-Аббат? — попита Мюлер. — В крайна сметка черните елфи са известни с това, че често взимат роби от тези народи.
— Няма никакви свидетелства за въоръжен конфликт между орките и елфите на мрака — отвърна Римиел — сведенията ни са недвусмислени. Чудовищата от подземието излизат, за да се врекат във вярност на Черния крал.
— С какво обаче това касае нас? — попита Мандас с неприятния си глас.
— Ние сме уверени — каза Римиел, — че силите на мрака се готвят за война срещу всички ни.
— Смели думи от един вампир — намеси се отец Далимен.
— Всички знаем, че лорд Римиел днес ходи в светлината — прекъсна го Венсан, — каквито и грехове да е имал в миналото, те не надвишават тези на Църквата, отче.
Лицето на духовника пламна, но кралят вдигна ръка.
— Не е сега моментът да се ровим в стари вражди. Въпросът, поставен от отеца, обаче е на място. Защо смятате, че това обединение ще доведе до война? Възможно е да става дума за консолидация на расите от другата страна на Ледените Хребети.