— Ако позволите да отговоря — намеси се Алтира.
Разрешение ѝ даде кралица Маргарет, която кимна, без да казва нищо.
— Черните елфи са известни със своята нетърпимост към останалите живи същества на континента. Те не биха понесли присъствието на орки и тролове в Иррхас-Аббат, ако не се готвят за нещо голямо, каквото би било завоеванието на останалите държави в континента.
— Всичко това са само спекулации — разпери ръце Мандас. — Къде е конкретното доказателство, че идва война?
— От няколко седмици нашата богиня, великата Всемайка, не отговаря на молитвите ни — рече Алтира. — Заклинанията, използвани от жреците ни, вече нямат никаква сила. Единствено магьосници с вродено умение, като мен и моята майка, все още могат да използват мистичното изкуство. Отец Далимен, знам, че вие не споделяте нашите убеждения за божествената природа на майката на Томан и ролята на магията в обществото, но вярвам, че бихте се съгласили, че такова развитие на ситуацията е изключително тревожно.
Отец Далимен бе застанал вдървен на стола си, след което поклати глава.
— Вие сте права, че не споделям вашите убеждения — отвърна накрая той, — ала трябва да призная, че в нашите манастири наблюдаваме сходен феномен. Изчезнало е чувството за спокойствие в храмовете ни. Чудодейни мощи и извори, които досега са дарявали изцеление, вече не носят покой на болните. Нещо не е наред.
— Значи проблемът не е само в мен — обади се Мюлер, — всяка вечер ходя на параклис и доскоро това винаги ме успокояваше, но в последно време чувствам, че Божия дом е някак… празен.
— Чувства и усещания! — повиши глас Мандас. — Това ли са солидните доказателства за военна агресия? Извинете, но говорите пълни нелепици! Мислех, че времената, в които решения са взимани заради шестото чувство на духовенството, са останали безвъзвратно в миналото!
— Съгласна съм с Мандас — кимна кралица Маргарет, — не смятам, че информацията е достатъчна, за да оправдае опасенията ви за военна агресия.
Крал Балдуин не каза нищо, а погледна очаквателно към Венсан.
Мускетарят потърка брадичката си.
— Аз самият не вярвам в боговете — призна си той и с това си спечели враждебните погледи на Мюлер и Далимен, — вярвам обаче в лорд Римиел и силите на неговата съпруга. Ако казват, че нещо не е наред, то значи не е наред. Не казвам, че става дума за свръхестествено явление, но и не смятам, че трябва да отхвърлим с лека ръка предупрежденията на вампира.
— И какво, ако мистичните ви сили не работят? — не се предаде Мандас. — Ами ако ви кажа, че черните елфи имат същите проблеми?
В залата настъпи мълчание. Крал Балдуин погледна любопитно към търговеца.
— Какво искаш да кажеш?
— Моята Гилдия търгува с орки от Ледената планина — призна си Мандас, — те ни носят скъпи предмети на изгодни цени.
— И несъмнено искат информация — присви очи Алтира. — Продавате се леко на черните елфи.
— Аз съм търговец и работата ми е да продавам — сряза я Мандас, — но мисълта ми е в друго. Слуховете нашепват, че жреците на черните елфи имат проблем, сходен с вашия. Техният бог Рамакар, не отвръща на молитвите им. Това означава, че едва ли вашите проблеми с Томан и Всемайката са плод на някакъв заговор. Най-вероятно става дума за някаква аномалия, която ще отмине с времето.
Римиел отвори уста да отговори, а след това я затвори. Информацията, че жреците на Рамакар също имат проблеми с призоваването на божествените сили, го наведе към мисъл, която хрумна и на внезапно пребледнялата Алтира.
— Моля ви, лорд Римиел — каза крал Балдуин, — усещам, че нещо ви измъчва. Кажете!
Вампирът сви юмруци, а после ги разпусна.
— Колко от вас са запознати с легендата за Кракена, врагът на боговете? — попита той.
— Аз — отвърна тихо отец Далимен.
— Аз — кимна Мюлер.
Кралят и кралицата само кимнаха, но Венсан се огледа неразбиращо.
— Кракен? Това не е ли голям морски октопод? — попита мускетарят.
— Според легендата — започна Алтира — животното от морските дълбини е кръстено така заради приликата си с легендарния Кракен от отвъдното, страховито същество на Хаоса и пустотата, което Рамакар в древни времена отблъснал. Митът твърди, че тази битка покварила бога на войната и го накарала да се обърне срещу брат си Томан и родната си майка.
— Митове, легенди, предания — излая Мандас, — това е единственото, което чух от този разговор. Няма ли нещо конкретно, или оставаме в сферата на догадките?
— Вие не сте се срещал с Пилигримите на Тъмното Начало — отвърна Римиел и погледна търговеца право в очите, — историите за Кракена не са митове и легенди. Той е истински, такива са и слугите му.