— Но ето че съдбата ни среща отново — отвърна Тамарай, — радвам се да те видя.
— А пък аз не — обади се кисело Таерин, който се бе свил зад гривата на коня.
— Кой е този? — намръщи се Камарай. — Пленник?
— Бежанец — отвърна Тамарай, — от Иррхас-Аббат.
— Как? — не разбра рицарят. — Нима има още някой, извърнал лик от пътищата на войната, изповядвани от Рамакар?
Тамарай направи гримаса, предугадил водопада от думи, който изригна от устата на Таерин.
— Никога! Не бих предал моя бог! Бягам именно от онези, които го сториха, омразни сили на покварата, почти толкова противни, колкото този обор, който наричате свой дом!
Камарай вдигна уморено длан и обърса челото си.
— Плюеш, когато говориш — каза накрая рицарят, след което се обърна към Алтиарин и Лерта: — Откога приемаме бежанци от Иррхас-Аббат?
— Ако знаеше за какво става дума, нямаше да питаш, зеленокоско — обади се присмехулно забулената, — някой прави мамба на всички богове и ми се чини, че вашата баятелка тук знае за какво става дума.
— Това е така — въздъхна Лерта, — голяма заплаха е надвиснала над целия свят, Камарай, може би дори по-сериозна, отколкото тази преди век, когато Пилигримите на Тъмното Начало се опитаха да родят Адската рожба в нашето ниво на съществуване. Ала не бих искала да я обсъждам, преди да се съберем всички; разказът ми касае събития, към които не бих желала да се връщам излишно често.
— Каквото и да е станало, имаш моята подкрепа — каза тихо Алтиарин и я прегърна нежно.
След това насочи погледа си към Таерин.
— Същото обаче не важи за така наречените бежанци. Казарада е вампир и като че ли с нея може да се общува, но Таерин е жрец на Рамакар и не заслужава абсолютно никакво доверие. Предлагам да го отведем в Хралупите на Усамотението, където държим блуждаещите скитници, дошли със зла умисъл в нашите гори.
— Но това е затвор — каза Тамарай, — той идва като бежанец, а не като престъпник.
— Чу думите му, братко — каза Камарай, — струва ми се, че лорд Алтиарин е прав. Хралупите на Усамотението могат да звучат и като жестока присъда, но спомни си, че на госта ще му бъде толкова удобно, колкото позволяват обстоятелствата. Нещо, което самият той едва ли би дарил на нас, ако попаднем в Иррхас-Аббат.
— Значи искате да ме хвърлите в зандана си — процеди Таерин с горчивина, — задето дойдох да ви предупредя. Едва ли е трябвало да очаквам нещо различно от народ на изменници.
— Полека с обидите, жрецо — изръмжа Алтиарин, — ако ролите ни бяха разменени, вече щяхме да сме на арената, вероятно за да захраним с душите си създаването на някакво ново изчадие.
— И така щеше да ви се полага, задето следвате слабохарактерните си и малоумни божества — излая в отговор Таерин.
— Алтиарин, недей — каза предупредително Лерта, когато мъжът ѝ посегна към меча на кръста си.
— Добре де, то се е видяло, че ще го водите в тия хралупи — въздъхна Казарада и театрално вдигна ръце, — ще отида с него, за да не е самичък. Става ли така?
Алтиарин и Камарай закимаха.
— Разумно предложение — каза зеленокосият рицар.
— Не — поклати глава Тамарай, — това е безчестие. Никога Гората на Всемайката не е посрещала бегълци по такъв начин и няма да го направи и сега. Камарай, като твой брат аз имам право на дял от дома ни и го предлагам за нашите гости.
Таерин замръзна и се обърна към светлия елф с изопнато лице.
— Ако предложението ти е свързано с разговора, който водихме с вампирката, забрави. Никога не бих се принизил по такъв начин.
Лицето на Тамарай пламна, а Алтиарин добави:
— Помисли си внимателно. Той е жрец на Рамакар, пепелянка, която би ухапала подадената ръка. Ако го приемете в дома си, той може да се опита да ви убие при първия удобен случай.
— Затова ли спрях, когато Легион го застигна? — изграчи обиден Таерин. — Ако исках Тамарай да е мъртъв, вече щеше да е така, не се съмнявай, изменнико. Ще уважа неговото гостоприемство дори и само защото заповедите на моя бог са такива.
— Значи отиваме в дома на зеленокосия — обади се забулената и килна закачулената си глава към Камарай. — Това може да се окаже интересно.
Камарай се размърда неспокойно.
— Не може ли обаче да решаваме тия неща по-бързо? — продължи вампирката. — Не е истина колко време губите в приказки!
— Добре тогава — въздъхна Алтиарин, — Камарай, Тамарай, ако наистина сте съгласни, може да приютите така наречените бежанци в дома си. Но…
Алтиарин погледна Таерин и гласът му стана студен като лед:
— Ако вдигнеш оръжие срещу тези хора, жрецо, ще те убия бавно, така както би го направил истински благородник от Иррхас-Аббат.
Лицето на жреца побеля.