— Дано не се стига дотам — въздъхна Камарай и погледна брат си. — Надявам се, знаеш какво правиш.
— Спокойно — заключи разговора Лерта, — нещата накрая ще се наредят. И то така, както най-малко ги очаквате.
Таерин сви устни, а Тамарай погледна надолу.
Алтиарин и Камарай изглеждаха по-скоро объркани. Казарада само се изсмя.
Глава десета
Домът на Камарай бе широко кафеникаво дърво, в чиито огромни хралупи бе издълбано жилище по такъв уникален начин, че то оставаше живо. Стаите бяха светли и уютни, с множество дивани и столове, на които гостите можеха да отпочинат.
— Макар да идваш по неприятен повод, се радвам, че отново си вкъщи, братко — каза зеленокосият рицар на Тамарай, който оглеждаше дома си с погледа на човек, намерил нещо отдавна изгубено и несигурен дали това е за добро, или не.
— Аз също се радвам да те видя, Камарай — каза русият елф, — липсваше ми, братко.
— А на мен нищо тук не би ми липсвало — високомерно каза Таерин, докато оглеждаше обстановката с присвити очи.
Той се бе загърнал плътно с все още влажната си от снощния дъжд пелерина и дори бе спуснал качулката си. Заради слънцето, което блестеше в прозорците, Казарада бе принудена да наметне було, което Лерта ѝ намери при пристигането, като заместител на предпазната магия. Вместо да се оплаква обаче, тя спокойно се метна на един диван.
— Тук не е никак лошо — отбеляза, — приятно местенце си имаш, Тамарай. Със сигурност по-уютна от каютата на джуджешки кораб.
— Какво огромно постижение — вметна Таерин, — къде са ви слугите?
— В Гората на Всемайката нямаме слуги — отвърна Камарай, — всеки се оправя сам и според възможностите си.
— Какво варварство — отвърна жрецът, — искам стая, в която да не бъда безпокоен. Надявам се това няма да бъде прекомерно трудно за един, хм, благородник.
Камарай с радост упъти жреца към далечно помещение в най-сенчестата част на дома и с облекчение затвори вратата зад гърба му.
След това се обърна към Тамарай.
— Надявам се знаеш какво правиш, като домъкна този в дома ни.
— Мисля, че е добронамерен, доколкото му позволяват убежденията — отвърна морякът.
— Явно не позволяват много — каза Камарай.
Казарада се изсмя от коридора.
— Не е това, зеленокоско. Други са мотивите на братчето ти, други…
— Млъкни! — избухна Тамарай. — Разбрахме се, че това не ти влиза в работата!
— Хубаво тогава — отвърна вампирката, — троши си главата с остри камъни, ха-ха.
— Камарай… — отвори уста морякът, но зеленокосият рицар поклати глава.
— Не казвай нищо, Там. Искам само да те питам, да не си луд?
— Моля те, Кам — отвърна Тамарай и вдигна ръка, — поне от теб очаквах разбиране.
— Знам защо напусна, Там, и както тогава, така и сега мисля, че грешеше. Ти си, който си и никой няма право да те съди. Но този вътре… — рицарят посочи с палец вратата зад гърба си — никога няма да откликне на чувствата ти, все едно как е роден. Душата му е отровена от ученията на Рамакар. След толкова години самобичуване просто ще се довършиш.
— Вижте какво — ядоса се Тамарай, — и двамата с вампирката правите догадки, които изобщо не са верни. Спасих този жрец, защото така повелява честта ми, и това е всичко. Знам очакванията на народа на елфите и не бих им се присмял, особено по този начин. Скоро жрецът ще каже съображенията си пред Белия крал…
— И какво, Там? Ще се върне в Иррхас-Аббат? — попита Камарай. — Как ще стане?
— Не зная! — извика морякът. — И не ме интересува! Ще му се намери някакъв дом! Така или иначе скоро всичко приключва! А сега, ако не е проблем, аз също искам да остана сам!
— Братко, извинявай… — вдигна ръце Камарай, но Тамарай вече се бе изстрелял към една от вратите на стаите, която затръшна зад гърба си.
— Насади се на пачи яйца — обади се Казарада от дивана си.
Рицарят я погледна, след което се почеса по зелената коса.
— Нещо лошо ли казах? — не разбра той.
— Не бе, то цялата ситуация е скапана по дефиниция. И при мен стана така. Стани вампир, казаха ми окултистите на Рамакар. Ще придобиеш много нови сили и неземна красота, обещаха те. И ето ме сега с двама, отхапани в мозъка, и рицар с такт на трол в магазин за силфически порцелан.
— Имам да патрулирам — накрая отговори Камарай. — Трябва да огледам войниците. Вие си починете, аз си имам работа.
След което се изниза от собствения си дом, а Казарада остана сама на дивана.
— Що ли не си останах просякиня в Кайнам — промърмори си тя под носа.
Алтиарин се отпусна на креслото в дома си веднага щом напали камината, след което отпи от чашата, която бе напълнил с червено вино.
— Понякога си мисля, че моите едновремешни събратя в Иррхас-Аббат са стигнали дъното — каза той, след като преглътна, — но после те винаги ме опровергават. Днес не бях разочарован. Виждал съм какво ли не през живота си, но Легион беше наистина отвратителна магия.