— Отвратителна магия, но не елфическа — отвърна Лерта и седна в скута му. Алтиарин измърка от удоволствие.
— Искаш да кажеш, че вярваш на историите на жреца за представителя на Великата раса? — попита той. В действителност не му се говореше нито за жреца, нито за Прастария, но дори и тези теми ставаха по-леки в присъствието на любимата му жена.
— Не вярвам, а зная, че са истина — отвърна Лерта, след което целуна любимия си по устните, — но нека не говорим за Прастария сега, позволяваш ли? Не е тема, към която искам да се върна.
— Както кажеш, мила — съгласи се Алтиарин, — но се съмнявам наистина да има жив Ми-Го. Такъв не е виждан от много векове.
— Шшт — прекъсна го Лерта, — да не го споменаваме сега.
— Добре — въздъхна Алтиарин и я прегърна, а тя отпусна глава на гърдите му.
Двамата останаха прегърнати известно време, като отпиваха от виното и говореха за неща, които биха прозвучали несъществено, но съдържаха повече смисъл за тях от разговорите за страховитите заплахи, които несъмнено ги очакваха извън дома им. Не можеха обаче задълго да избягват проблемните теми и накрая се върнаха към това, което изпълваше Алтиарин с безпокойство.
— Този жрец не ми харесва — призна си елфът.
— Не думай — отвърна Лерта, — не бих си и помислила. — Алтиарин неволно се усмихна.
— Той е надменен и жесток, същински представител на расата си. Ако Рамакар все още отговаряше на молитвите му, щеше да е смъртоносен противник.
— Може би — отвърна Лерта, — но божеството, подобно на Всемайката, а както подозирам и на Томан, е замлъкнало. И макар Таерин да вижда в това проклятие, за мен то е шанс за нещо хубаво.
— Няма да се получи, Лерта — поклати глава Алтиарин.
— Виж, истината за Таерин, поне според мен, е малко по-сложна.
— Той е убиец и фанатик. По-просто от това не може да бъде. Нещото, което не мога да разбера, е, защо братът на Камарай го закриля.
— Според мен — започна Лерта — е така, защото го обича. Мисля, че и обратното е вярно, макар Таерин още да не го осъзнава.
— Как така обича? — попита Алтиарин и се намръщи.
— Ами както ние се обичаме — отвърна Лерта, — просто и на двамата им е трудно да го признаят. Забелязах обаче как Тамарай несъзнателно закриля жреца, а и самият Таерин твърде бързо отхвърли всякаква възможност да нарани домакина си.
Алтиарин не отговори, а отпи от виното.
— Хм — каза накрая той, — сигурна ли си в това, което казваш?
— Усетът рядко ме лъже. Той ми подсказа, че ти си различен от останалите елфи на мрака, когато те намерих умиращ насред Ледените Хребети, въпреки предупрежденията на баща ми. Не ме излъга и когато Римиел дойде при нас със заръката да те убие.
Алтиарин отново отпи от виното си.
— Това не ти харесва, нали? — попита Лерта.
— Не — отвърна накрая елфът, — познавах такива и не бяха приятни. Встрани от това жрецът е черен елф, а Тамарай следва светлината. Дори да изпитва подобни чувства, Таерин никога няма да им се поддаде. Най-много да използва другия и да го убие.
— Не мисля, че ще стане така, Алти.
— Ти винаги търсиш доброто — дори когато го няма.
— Винаги го има, Алти.
— Дори в последователите на Рамакар? — погледна я въпросително той. — В жреците?
— Дори в самия Рамакар — отвърна Лерта. — Единствено Кракена е абсолютно зъл и то, защото самото съществуване на битието е чуждо на хаотичното му съзнание. Това го прави по-скоро несъвместим с нашия свят, отколкото съзнателно злонамерен.
— На мен ми се видя доста злонамерен, поне ако съдя по Пилигримите.
— За нас да. За нас той е гибел. Както и Прастария — въздъхна Лерта.
— Пак това, Лерти, какво е станало? — намръщи се Алтиарин.
— Ще ти кажа, Алти, когато съм готова — отговори вълшебницата и поклати глава, — но исках да поговоря за друго. Дай шанс на Таерин.
— Бъркаш за него — сви устни Алтиарин, — но понеже ти имам доверие, ще те послушам. Ако обаче вдигне ръка срещу Камарай или брат му, или срещу когото и да е от Гората, ще го убия.
— Не бих могла да искам нищо повече — отвърна Лерта.
През следващите няколко дни Тамарай си взе нов меч и броня, след което се записа в рицарския корпус на Белия крал, под командването на брат си. Вкъщи русокосият елф бе подчертано хладен в отношенията си с останалите, а на тренировъчното бойно поле показа стръв и желание за боя, които възхитиха дори опитния му брат.
— Годините на кораба не са ти се отразили зле, братко — похвали го Камарай.