И това наистина бе така. Тамарай бе запазил силите и ловкостта, които трябваше да има един елфически рицар, но бе прибавил към тях рефлекси и лукавство, придобити от живота сред морската шир. Скоро стана ясно, че малцина елфи могат да му се изпречат в битка. Самият Камарай отстъпи пред брат си още първия път, когато кръстоса меча си с неговия, и само лорд Алтиарин, който наглеждаше подготовката на воините, успя да го победи. Но Алтиарин бе воин, чисто умение идваше сякаш от друг свят и се бе изправял срещу същества, за които другите само бяха чували в легендите. Затова не бе срамно, че Тамарай изгуби от него. Някогашният моряк се превърна в любимец на останалите, въпреки десетилетията, които бе изкарал с джуджетата.
Самият той обаче не другаруваше с тях, като влизаше в по-дълги разговори единствено с брат си.
Голямата изненада дойде, когато Казарада пожела да се включи в армията на елфите. Някои от благородниците в Белия двор, като лорд Рисафай, подходиха със скептицизъм към кандидатурата ѝ, но Лерта се застъпи за нея и така вампирката бе приета в бойните редици на Всемайката, като ѝ бе изплетена специална броня, която да не пропуска слънчевите лъчи до кожата ѝ. Калена в гладиаторски битки и обиколила почти целия Тарр, тя се оказа изключително ценен боец и си спечели уважението на останалите и симпатията на Камарай. Той бе решил да я обучава лично, но скоро установи, че вместо това тя преподава различни хватки на него.
— А се имах за добър боец — промърмори Камарай след една схватка, в която тя за пореден път го обезоръжи.
— Добър си, но братовчедите ви от Иррхас-Аббат са факири — отвърна Казарада.
За да потвърди това, Алтиарин успя да победи и нея, макар да се затрудни повече, отколкото с Тамарай. След това някогашният черен елф се зае да подобрява техниката на останалите, като им показа удари, за които не бяха и чували.
— Тази техника е доста долна — коментира един от въпросните удари Камарай.
— Но може да опази живота ти — не му остана длъжна Казарада, — гледайте Алтиарин и правете каквото ви казва, ако искате да оцелеете.
Макар че за броени дни бе трудно да се постигне напредък, скоро елфите станаха по-боеспособни, а заедно с вдъхновения Тамарай и бързата като мълния Казарада се сдобиха с могъщи съюзници. С тях и Римиел, който се очакваше да се завърне с подкрепления от Санпар, всички вярваха, че ще успеят да опазят Гората.
Единствено Таерин имаше съмнения по въпроса, но ги запази за себе си. Черният елф чакаше с нетърпение аудиенцията при Белия крал и бе горчиво разочарован, когато Лерта му спомена, че тя ще се състои едва след завръщането на дъщеря ѝ и прословутия вампир Римиел. На настояванията му, че бедата, за която говори, е голяма и не може да се чака, тя само отвърна, че има представа за какво става дума и че не бива да се безпокои.
Ала на третата вечер от пристигането му магьосницата дойде в дома на Камарай. Рицарят, заедно с брат си и Казарада, бе на Поляната на бойците, където се провеждаха ученията за предстоящата война, и Таерин бе сам. Жрецът скучаеше по цял ден и не правеше нищо. Бе открил книги в дома на Камарай, но темите му се видяха нелепи, а диалектът на елфически, използван в Гората — неправилен и дразнещ. Въпреки това той не се зарадва да види Лерта на посещение. Човешката магьосница го вбесяваше със самото си присъствие. Той не одобряваше хората като цяло, още по-малко тези, които не заемаха полагаемото им се място и се месеха в управленските дела на елфите.
— Таерин, трябва да поговорим за нещо — каза Лерта.
— Наистина? Вече трети ден чакам да благоволите да приемете новините, които нося. Светът ще свърши, докато се наканите да ги чуете.
— Зная какво имаш да ми казваш — отвърна тя, — дошла съм за друго.
Таерин се напрегна.
— Не за това — разчете изражението му Лерта и махна с ръка, — макар че, ако пожелаеш, винаги съм насреща.
— Не ти искам помощта — изсъска жрецът.
— Затова пък аз искам твоята.
Таерин премигна.
— За какво? — накрая попита той. — И как? Бог Рамакар вече не чува молитвите ми. Съвършено безполезен съм.
— Невярно — поклати глава Лерта. — В теб има вродена магия, Таерин. Трябва да се научиш да я използваш.
— Магия? — повдигна вежди жрецът. — Абсурд. Разпределителите в Иррхас-Аббат щяха да усетят, ако имах данни на магьосник.
— Едва ли — отговори Лерта, — те се интересуват, доколкото знам от Алтиарин, предимно от нападателна, агресивна магия.
— Бъркаш се. Защитата от проклятия също се цени.
— Е да, но тя също е вид бойна магия. Твоята дарба е съвсем различна. На лечител.
Таерин се олюля.