— Лорд Алтиарин — каза Таерин и Алтиарин го погледна изненадано. Досега жрецът го бе засипвал единствено с обиди и това обръщение му се видя странно. По отпуснатите рамене и кръговете под очите Алтиарин позна, че Таерин е бил разтърсен от нещо страшно, което е видял, и се досети, че е имал съновидение, може би отново изпратено му от Прастария. Черният елф се напрегна и се запита какво ли същество е призовал противникът им сега. С това Алтиарин си обясни и странната любезност на жреца — вероятно Таерин бе уплашен за живота си.
— Нося лоши новини.
— Значи обичайното — не се сдържа да отвърне черният елф.
— Този път е сериозно — обади се Тамарай. Светлият елф отново бе спуснал забралото си и се виждаха само сините му очи, които имаха почти пронизващ поглед.
— Сънувах ужасен кошмар — продължи Таерин. — Стори ми се, че видях предводителите на армията от Иррхас-Аббат, в нещо като каюта, и Прастария бе сред тях.
— Предугадих това — отвърна Алтиарин. — Черните елфи ще се изсипят върху Брулените брегове и най-после ще отмъстят на джуджетата за вековната им съпротива. Белия крал вече е изпратил писмо до техния владетел, с което им съобщаваме, че ще ги приютим. Що се отнася до Прастария…
Алтиарин се поколеба.
— Ще направим каквото можем. Въпреки магическите му сили той няма да е първият вещ последовател на черната магия, срещу когото се изправяме. Не забравяй, че и Лихваря, и Пилигримите на Тъмното Начало, които се кланяха на Кракена, приключиха земния си път след среща с нас.
— Това същество срази ангел с магията си — отвърна Таерин, — но не само то е проблемът. Видях предводителя на Черната армия и счетох за необходимо да Ви разкрия самоличността му, в случай че го познавате от някогашния си престой в Иррхас-Аббат.
— Кажи кой е — отвърна Алтиарин, макар сърцето му да се изпълни с лоши предчувствия.
— Лорд Агамон — отвърна Таерин, — един от най-жестоките…
— Знам го — въздъхна Алтиарин и потърка уморено слепоочията си.
— Лош ли е? — попита Камарай.
— Не, като агънце е — изсмя се Казарада. — Той е от Иррхас-Аббат. Какъв да е?
— Лош дори за стандартите на Иррхас-Аббат — отвърна Алтиарин, — много, много лош. Служех с него по време на една мисия срещу Брулените брегове. Дори като млад воин той бе известен с жестокостта си. Аз бях привърженик на бързите и точни удари.
Алтиарин вдигна очи.
— Не искам да ме разбирате погрешно. Аз бях отдаден на Рамакар и съм вършил неща, от които се срамувам.
По лицето на Камарай премина сянка, но рицарят не каза нищо.
— Бях обаче привърженик на ефективно извършваните мисии, с минимални жертви от наша страна и максимална от другите — продължи Алтиарин, — не харесвах излишните рискове. Агамон, от друга страна, беше изверг. Той бе склонен да рискува успеха на някоя задача само и само за да подложи пленените противници на страховити мъчения. Съмнявам се годините да са го променили.
— Не са — поклати глава Таерин, — в съня си видях как подлага мои другари жреци на ужасни изтезания.
— Измъчвал е жреци? — повдигна вежда Алтиарин. — Това наистина е изненада. Нещата в Иррхас-Аббат са се променили, откакто си тръгнах.
— И не за добро — промълви Таерин, след което вдигна поглед. — Лорд Алтиарин, вчера Вашата съпруга дойде при мен с молба, която прибързано отхвърлих. Бих искал да…
Но преди да довърши, към тях приближи вестоносец — елф, облечен с дрехи, направени изцяло от листа.
— Лорд Алтиарин! — извика той. — Римиел и дъщеря ви се завръщат с армия от паладини и мускетари на хората!
На лицето на черния елф се появи уморена усмивка.
— После ще ми кажеш какво желаеш, жрецо — отвърна той на Таерин, — сега трябва да посрещна гостите.
Гледката на човешките воини се оказа по-малко окуражаваща, отколкото Алтиарин бе предполагал. Техният крал Балдуин бе отпуснал помощ срещу армиите на мрака, които се задаваха от Иррхас-Аббат, ала хиляда войника едва ли щяха да бъдат достатъчни. Въпреки това черният елф приветства с добре дошли предводителите на хората — огромен паладин на име Мюлер и млад благородник, който се представи като Венсан — и се зарадва да види отново дъщеря си, помогнала на войската да стигне по-бързо Гората на Всемайката с магия, а също и Римиел. Вампирът бе изненадан да срещне друг представител на вида си в Леса, но приветства с добре дошла Казарада, която за първи път в живота си бе изгубила ума и дума. Римиел се бе превърнал в легенда за вампирите в света на Тарр — онзи, който крачи без страх в светлината — и къде тайно, къде явно всички искаха да бъдат като него. Още по-странно за новодошлите бе присъствието на Таерин, макар Римиел и Алтира да не изглеждаха изненадани от новината, че Рамакар вече не отговаря на молитвите на последователите си. Изглежда, по време на престоя си в Санпар двамата бяха научили нещо за обезпокоителните събития, които се разиграваха на континента. Време за предварителни разговори обаче нямаше — лорд Рисафай призова водачите на войската на аудиенция пред Белия крал, а изражението на лицето му подсказваше, че носи лоши новини.