Сърцето на Таерин се изпълни с чувство на мрачно ликуване и той извика, вдигнал победно юмрук.
Ала тогава орките се разкикотиха и се разделиха надве, за да сторят път на причудлива фигура, за която младият жрец само бе чувал. Тя бе загърната с лилава мантия, чиито краища се вееха свободно около неопределено по форма туловище. Дълбока качулка скриваше лицето, от което падаха пипала, дълги ръкави се спускаха почти доземи, но все пак не успяваха да прикрият подобните на рачешки щипки, които създанието имаше наместо длани. Недоразвити криле се подаваха и пляскаха противно от гърба му.
Това бе Прастария, за когото Таерин бе чувал толкова много — облеченият в лилаво демон, покварил техния владетел.
Когато го видя. Сталкера свали меча си и стъпи здраво на земята.
— Ти си жив… — прошепна той.
— Благодарение на собствения ви крал — отвърна присмехулно фигурата с отвратителен жужащ глас и надигна ръце, за да отметне качулката си. В същото време дълбоките ръкави паднаха надолу, за да разкрият ръцете на съществото, а Таерин усети как кръвта му замръзва във вените.
Създанието, което се разкри пред очите им, имаше конусовидна и уродлива глава, напълно плешива и с болнав зеленикав оттенък, обсипана със струпеи и брадавици. Дълги и тесни като цепки очи горяха в цвят, който Таерин не можеше да назове, а около безжизнено увисналата уста се гърчеха трескаво пипала, които сякаш се канеха да захванат нещо и да го разкъсат. Ръцете на съществото напомняха крайниците на членестоного и завършваха с щипци, което го разкриваше като представител на Великата раса Ми-Го, дошла от звездите на Тарр преди много хиляди години, преди народът на елфите да се раздели окончателно. Съществата почитаха Кракена като бог и водеха упорита война, за да завладеят този свят. Именно в този момент Рамакар се бе изправил срещу техния повелител и бе избрал пътя на войната, разделил го от неговите брат и майка. Тъкмо тогава и черните елфи бяха използвали опустошителни заклинания, за да се справят с космическите нашественици и ги бяха унищожили до крак — така, както и силфите много векове по-късно.
Но ето че както и при силфите някой бе оцелял.
— Моето име е такова, че не ще може да го назовете с вашите езици и гласни струни, затова разрешавам да ме наричате просто Прастария — продължи съществото. — Отнел съм живота на мнозина от вашия род, но обстоятелствата се стекоха така, че сега съм съюзник и дори подчинен на властелина ви. Никога обаче не съм имал удоволствието да убия ангел.
При тези думи очите на Прастария заблестяха още по-ярко, а Сталкера нададе вик, след което изтърва меча си, който изчезна. Ангелът падна на колене и се хвана за главата.
— Увлечени в битката помежду си, изпуснахте да видите гората от дърветата — рече Прастария и щракна с щипките на едната си ръка, все едно души някого.
Сталкера се задави, ала не бе тъй лесно да се порази ангел. С върховно усилие на волята създанието се изправи и разпери криле, а очите му засияха заканително.
— Мерзка отрепка, не трябваше да показваш уродливата си физиономия на белия свят — процеди Сталкера и очите му изстреляха два тъмни лъча.
Прастария изсъска, разгневен от съпротивата и вдигна щипките на дясната си ръка. Във въздуха се появи триъгълник от същата неизвестна светлина, която блестеше в очите на чудовището. Тя погълна черните лъчи като прозорец, водещ към нищото, и започна бавно да приближава падналия ангел.
Страх изкриви очите на Сталкера, но той стисна зъби и махна с ръка на Таерин.
— Води ги, жрецо! Бягайте! Аз ще задържа Прастария, докато се измъкнете!
— Убийте ги — нареди на орките чудовищното същество. — Убийте ги всичките.
Внезапно граф Тимуриел, който бе стоял неподвижно по време на цялата атака, изтегли сабята си и съсече благородника до себе си, а орките с вой се насочиха към останалите. Таерин извика, изумен от предателството, и се опита да използва магията си, ала не се получи нищо — Рамакар не откликна на молбата му. Паникьосан, жрецът щеше да загине, ако Казарада не бе скочила на пътя на орките и не бе смачкала няколко с голи ръце.
— Надявам се, че имаш някакво оръжие, жрецо — каза вампирката.
Таерин извади ножа си за жертвоприношения като в сън и преряза гърлото на един орк, насочил се към него. Макар да разчиташе повече на магиите като всеки черен елф, той бе обучен в елементарни бойни умения, а и притежаваше вродените ловкост и гъвкавост на народа си, които му помагаха. Освен това на негова страна бяха и другите двама вампири, които сееха смърт сред ордите орки. Тимуриел обаче бе успял да убие и последния от аристократите в съзаклятието и се насочи към Таерин, вдигнал меча си с подигравателна усмивка.