Така Алтиарин, Римиел, Лерта, Алтира и Камарай бяха приети в тронната зала на владетеля заедно с водачите на хората Мюлер и Венсан, а също и с допуснатите по изключение Казарада, Таерин и Тамарай. Огромната хралупа, в която горският крал приемаше гостите си, изглеждаше претъпкана от необичайното количество посетители, към които се добавяха и редовно присъстващите на тези срещи благородници от Белия двор. Кралят приветства радушно всички с добре дошли, включително хората и дори Таерин и Казарада. Жрецът изглеждаше настръхнал в присъствието на архиврага на своя народ, но по някаква причина запази благоприличие, когато Белия крал даде думата първо на него.
— През вековете нашите отношения с братята ни от Града на Странните Удоволствия винаги са били антагонистични — призна Белия крал, — ала този млад жрец идва с новини, които подсказват, че може би Алтиарин не е единственото изключение на Иррхас-Аббат.
— За разлика от лорд Алтиарин, аз съм верен на бог Рамакар, владетелю — отвърна Таерин, — и винаги ще смятам вярата във Всемайката за остаряла и погрешна.
Благородниците от Белия двор се разшумяха. Тамарай уморено прокара ръка през косата си.
— В този момент обаче теологичните спорове между нас остават на заден план. Неотдавна пред мен и неколцина младши послушници на Рамакар се яви Сталкер на Мрака — ангел, дошъл от етерните селения на нашия господар. Той донесе грозни вести, че великият бог Рамакар е бил предаден и то от нашия владетел. В момента небесните селения са в пипалата на Кракена.
Присъстващите в залата се разшумяха.
— Невъзможно! — извика лорд Рисафай. — Богохулство!
Лерта остана смълчана, но видимо пребледня. Белия крал вдигна ръка.
— Моля, продължи разказа си — каза простичко той.
— Сталкера ми възложи задача да предупредя останалите народи за нашествие, което Черния крал подготвя срещу всички тях. Той иска да изличи вярата в боговете и да наложи култа към Кракена на всинца ни. Малко след това…
Гласът на Таерин потрепери:
— Малко след това видях как ангелът пада в битка с реликва от древни времена, които всички ние считахме за забравени.
Жрецът се сви в черната си роба.
— По земите на Тарр отново крачи Ми-Го, представител на Великата раса.
Този път в тронната зала избухна такава глъчка, че известно време никой не чуваше какво говорят другите.
— Това е абсурдно, владетелю! — каза Рисафай. — Ми-Го са изчезнали от векове!
— Какво е Ми-Го? — обади се Венсан.
Изненадващо за всички. Лерта бе тази, която отговори, макар бавно и с нежелание.
— Представителите на Великата раса Ми-Го, дошла в древното минало на Тарр от звездите. Първоначално те се представили за учители, които искат да дадат на народите от нашия свят дара на познанието. Чак по-късно сме разбрали, че идват като завоеватели и последователи на Кракена — демонът на първичния Хаос, който съществува отвъд Битието. Тъй както бог Рамакар се изправил срещу него, така и расите от нашия свят се възправили срещу Ми-Го и успели да ги сломят, а онези елфи, чиито сърца по-късно щели да бъдат обречени на мрака, ги изтребили до крак.
— Което очевидно не е вярно — отговори Казарада, — този Ми-Го е все още жив.
— Но как е възможно това? — попита Тамарай. — Аз съм изучавал древната история на континента. Всички наши летописци са категорични, че представителите на Великата раса са били унищожени. Именно затова култът към Кракена оцелял само сред представители на другите народи и така се зародило ужасното братство на Пилигримите на Тъмното Начало. Ако Ми-Го продължават да съществуват, защо не са се появили, за да помогнат на Пилигримите?
— Добър въпрос, племеннико — кимна одобрително Рисафай. — Можеш ли да дадеш отговор на това, магьоснице?
— Мога — кимна Лерта, но лицето ѝ бе станало тебеширено бяло.
В тронната зала настъпи мълчание.
— Да го чуем тогава — обади се накрая Мюлер.