— Несъмнено — кимна Алтиарин, — но доколкото разбирам от Лерта, той в момента е марионетка в ръцете на Черния крал, нали така? Някой, който просто трябва да го научи на пъкленото заклинание, което се готви да изрече?
— Алтиарин — отвори уста Лерта, — ти нямаш представа какво умеят тези същества.
— Но имам представа кой е лорд Агамон, предводителят на Черната армия — отвърна съпругът ѝ. — Той е лош, по-лош, отколкото може да си представите. Служих с него, докато бях командир в армиите на Иррхас-Аббат. Още тогава си бе спечелил мрачна слава. Има слухове…
Алтиарин се поколеба.
— Има слухове, че той е дете на самия Черен крал, заченат от робиня, отведена в Поднебесната кула от Купола на Насладата. Подозирам, че това е вярно и затова Черния крал му е доверил успеха на мисията си. Искам да знаете, че Агамон е моя грижа. Аз съм се обучавал до него. Познавам го отлично.
— Няма да можеш да се справиш, Алтиарин — въздъхна Лерта.
— Скъпа… — отвори уста черният елф.
— Изслушай ме — прекъсна го вълшебницата. — Дори в момента, докато си говорим. Черния крал набира сила. Той се кани да изрече заклинанията, които ще принесат боговете в жертва на Кракена, и единственото, което му трябва за това, е битките с неговата армия да започнат. Алтиарин, независимо дали печелим в тази война, или не, магията ще бъде изречена и ще погинем.
— Значи всичко е безсмислено? — попита лорд Рисафай. — Затова ли се събрахме на този печален разговор?
— Не — разбра внезапно Таерин, — виденията ми!
— Какви видения? — попита Белия крал.
— Видях Иррхас-Аббат в съня си, пуст и неохраняван! Черния крал е изпратил цялата си армия срещу нас! Вероятно само жените от Купола на Насладата са останали в града, ако не са избягали, оставени без охрана!
— Искаш да кажеш, че трябва да отида до краля и да го убия? — Алтиарин поклати глава. — Това е невъзможно. Как ще мина покрай армията му? И как ще се изправя срещу него, дори да стигна до Поднебесната кула? Той е магьосник с огромна мощ. Прекалено могъщ е за мен.
— Но не и за мен — намеси се Римиел.
— Рими, не! — извика Алтира.
— Чуй ме, Тира. Откакто съм с теб, силите ми не спират да нарастват. Вече съм много по-могъщ и силен, от който и да е друг вампир. Дори не съм сигурен къде са границите на моите мощ и бързина. Аз мога да отлетя до Иррхас-Аббат и да убия Черния крал, докато той мърмори заклинанията си.
— Това означава ли, че всъщност не сме завършили наравно в кралския турнир? — попита съвсем не на място Венсан.
— Добрутро — отговори Мюлер.
— Колкото и да си силен и бърз, Римиел, ще се изгубиш сред криволичещите улици на Иррхас-Аббат. Ще виждаш Поднебесната кула, но тя ще бъде недостъпна за теб. Това е лудост — поклати глава Алтиарин.
— Тогава ела с мен — рече вампирът, — от теб познанията, от мен силата.
— Идвам с вас — каза Алтира.
— Не, дъще, не идваш — поклати глава Алтиарин, — няма да те пусна в Града на Странните Удоволствия, нито теб, нито Лерта. Вие оставате тук.
— Така е — кимна Лерта.
— Така ли? — обърка се Алтиарин. Той бе очаквал жена му да изяви желание да го придружи и вече се чудеше как ще я разубеди. Отказът ѝ да дойде го хвана неподготвен.
— Ние имаме друга битка — каза простичко Лерта.
— Прастария — промълви Камарай.
— Аз започнах това, аз ще го довърша — каза магьосницата.
— Сама? — попита Таерин. — Имаш самочувствие, вълшебнице. Прастария победи ангел.
— Паднал ангел, почти лишен от небесните си сили — уточни Лерта, — а и няма да съм сама.
Тя погледна към дъщеря си.
Алтира изглеждаше, сякаш ще се пръсне.
— Това не е честно — каза тя, — не можеш да искаш да избирам дали да защитя теб, или него.
— Не можеш да ме защитиш — отвърна Римиел, — можеш само да ми попречиш.
Алтира се обърна към него, занемяла от обида.
— Знаеш, че никога няма да позволя на някого да те нарани — продължи вампирът.
— И кралят ще използва това — кимна Алтиарин. — Не, дъще, остани с майка си. Не бих отишъл с теб в Иррхас-Аббат. Ако откажеш да ни пуснеш сами, ще останем редом с теб до края.
— Аз мога да помогна в битката с Прастария — внезапно каза Белия крал. Лерта обаче поклати глава.
— При цялото ми уважение. Ваше величество, той очаква тъкмо това. Вашата закрила ще е нужна на Гората срещу магьосниците и жреците на Иррхас-Аббат, които по всяка вероятност вече отправят молитвите си към самия Черен крал и черпят сили от него. Вие сте единственият, който може да противостои на силата му. Но за Прастария ще се погрижа аз. Заедно с Алтира, ако реши да ми помогне.