Тогава се появиха две минойски триреми, управлявани от сатири и минотаври. Звероподобните същества насочиха подобни на сифони устройства към неговия флот и изстреляха нещо като втечнен пламък, който облиза първия от джуджешките кораби. Сърцето на Буч се изпълни с мъка и гняв, като чу писъците на събратята си, но знаеше, че не може да им помогне. Минойският огън бе известен с това, че гори и във вода, без да може да бъде угасен. Това бе едно от най-смъртоносните оръжия в Тарр, а тайната за изработването му оставаше загадка дори за джуджешките алхимици.
Буч обаче можеше да отмъсти и даде знак, с който насочи оръдието на собствения си кораб към минойската трирема. Страховит залп разтърси „Пияната брада“, а едно тежко гюле отнесе половината нос на триремата, която се килна напред и потъна като котва във водата.
Морският капитан, на когото Уилям бе възложил защитата на джуджетата, вдигна предизвикателно юмрук.
Черният флот спря въпреки страховитите си размери. Орките не смееха да опитват нова атака срещу оръдията на джуджетата, а минойските триреми не бяха толкова много, че да бъдат жертвани току-тъй.
Тогава напред изплува черна галера, управлявана от елфи на мрака, и Буч усети как го полазват тръпки. Тя не бе придвижвана от поробени гребци, а се носеше по вълните само с магия. На борда ѝ имаше не повече от дузина елфи с развети черни роби — магьосници и жреци на Рамакар. Символът на техния крал — черна корона на шахматен фон — се вееше злокобно от мачтата, а елфите вдигнаха ръце. Напевните им гласове огласиха въздуха и пространството наоколо сякаш потрепери. Миг по-късно от нищото изскочиха светкавици пурпурна енергия, които заплющяха по джуджешките кораби. Дузина от брадатите воини умряха, без да могат дори да извикат, а Буч прокле, когато една от мълниите отне живота на кормчията на собствения му кораб.
— Пускаме пиперницата! — извика отчаяно той и се втурна назад. Една мълния облиза огнените дъски и подпали пожар на мястото, на което бе седял допреди малко. В ушите му ехтяха подигравателните смехове на елфическите жреци, но капитанът им бе подготвил смъртоносна изненада — експериментално оръжие, чиито амуниции и поддръжка излизаха скъпо на джуджешките алхимици, но предполагаемата му мощ в боя бе далеч по-сериозна от тази на конвенционалните оръдия.
Джуджетата, които поддържаха пиперницата, отметнаха брезентовия плат над нея и разкриха самото оръжие — дуло с много малки цеви по себе си, чиито снаряди се изстрелваха с въртенето на ръчка. Буч застана зад пиперницата, насочи я към черните елфи от излязлата напред галера и завъртя бясно ръчката. Десетки снаряди, малки, но смъртоносни, излязоха с грохот от цеви, а цялото дуло започна да се върти. Джуджето разклати оръдието, така че да обхване цялата галера пред тях, и изненадани, черните елфи загинаха, разкъсани от снарядите, преди да могат да реагират. За броени секунди галерата им остана без екипаж, а Буч даде знак за нов залп с оръдието, който я потопи. Това той стори повече с идеята да обезкуражи армията срещу тях, отколкото от реална необходимост.
Бе важно джуджетата да видят, че кораб на черните елфи потъва. Де да притежавахме повече от една пиперница, помисли си Буч. Тогава щях да имам шанс в тази битка.
Но и така представлението му даде резултат и джуджетата завикаха одобрително, когато галерата на черните елфи безславно изчезна под вълните.
Буч даде знак с ръка и оръдията по всички джуджешки кораби се насочиха към противниковия флот. Капитанът на джуджетата разбираше, че повече няма да има игрички. Флотът на Черния крал щеше да нападне с всички сили, без оглед на загубите, които може да понесе. Предводителите му не можеха да си позволят да изглеждат слаби.
Вместо това обаче, корабите на противника се разделиха и подобният на сграда плавателен съд се приближи към тях. На носа му имаше загърната в лилаво фигура, чието присъствие изпълни Буч с неясно безпокойство. Той вдигна дулото на пиперницата към нея и даде нов картечен залп, ала от нищото се изви силен вятър, който отклони снарядите. Фигурата вдигна дясната си ръка и капитанът с отвращение забеляза, че вместо с пръсти, тя завършва с рачешки щипки. В този момент той си спомни разказа на жреца-беглец за подобно на морско животно същество, наречено Ми-Го, и усети хлад в стомаха. Разбра, че създанието приготвя пагубно заклинание и отчаяно даде знак на корабите да стрелят с оръдията си.