Гюлетата на джуджетата обаче отскочиха от черния корпус на кораба-исполин, а в следващия момент морето около тях закипя. Глави на змейове, чиито очи блестяха със сиянието на създания, подчинени на чужда воля, се появиха над водата и разтворили хищно челюсти, се насочиха към корабите на джуджетата.
Буч неволно отстъпи назад, стъписан. Прастария бе призовал техните древни врагове от дълбините на морето и ги бе насочил срещу тях. Той бе решен да унищожи флота им, без да дава повече жертви, макар с това да разкриваше окончателно присъствието си пред света.
Змейовете връхлетяха първите джуджешки кораби и ги направиха на трески, въпреки че неколцина и от тях да умряха при сляпата атака. Буч изкрещя, когато два огромни звяра нападнаха „Пияната брада“, и разстреля с пиперницата единия, докато голямото оръдие уби другия. По чудо корабът оцеля, но още три от плавателните съдове на флота му потънаха към морското дъно.
Битката отиваше на разгром.
Тогава от морето долетяха гневни писъци и от нищото се появиха ята делфини и косатки, които връхлетяха змейовете. Буч зяпна. Той винаги бе знаел, че тези създания са далеч по-умни от рибите, но никога не ги бе виждал да действат толкова организирано. Сякаш усещаха, че целият им свят е подложен на заплаха.
Бързи и ловки, китовете убийци забиха челюсти в морските змейове, а делфините поеха във водата озовалите се там джуджета, спасявайки ги от сигурна смърт. Сцената стана още по-невероятна, когато няколко оркски кораба бяха превърнати на трески, пометени от опашките на грамадни сини и гърбати китове, а също и на кашалоти. Десетки орки паднаха във водата, безсилни срещу яростта на морските гиганти, докато косатките обагриха морето в кръвта на змейовете. Делфините засега стояха настрана и писукаха предизвикателно, но без да оставят джуджетата да потънат.
Буч не вярваше на очите си. С тази помощ инвазията на Черния флот може би щеше да свърши дотук. Една от минойските триреми насочи сифона с втечнен пламък към водата, но преди да може да стреля, бе поразена от опашката на кашалот.
Ято гърбати китове се отправиха към исполинския кораб на предводителите на Черния флот. Ала тогава фигурата в лилаво разпери ръце и защрака с щипци и пред кораба му се появи изчадие, каквото Буч не бе и сънувал, че може да съществува. От морските глъбини изплува кракен, един от онези, кръстени на легендарния демон на пустотата, а чудовищните му пипала се разгънаха на десетки метри дължина. Немигащите му очи блестяха със същото сияние, което издаваше, че съществото е обсебено. Без да губи време, то нападна китовете, дръзнали да атакуват черния флот, като уви грамадните си пипала около тях и ги потопи под водата.
Събрали смелост, корабите на врага напреднаха. Тежките камъни от оркските корита полетяха заедно с втечнения пламък на минойските триреми и страховитите заклинания на черните елфи. Те нямаше да простят унижението, което джуджетата и техните приятели от морето им бяха нанесли.
Китовете обаче не се предадоха. Една от косатките, която имаше невероятни размери, се обърна назад и изписука нещо на странния език, който морските бозайници притежаваха, а водите около джуджешките кораби се изпълниха с делфини. Те гледаха очаквателно и нетърпеливо брадатите си приятели, докато техните големи братовчеди — кашалоти и косатки, гърбати и сини китове, се стрелнаха напред, към грамадния кракен и черната армада зад него.
Буч разбра какво става, макар разумът му да не го побираше. След безброй години, в които джуджетата бяха помагали на китовете срещу свирепите змейове, сега морските бозайници се бяха обединили по чудодеен начин, изпращайки най-силните си мъжкари, които да спечелят време и да спасят джуджетата. Всеки път, щом някой от корабите им потънеше, делфините около тях се гмурваха и спасяваха брадатите моряци, а след това плуваха бързо обратно към брега.
Капитанът усети как по загрубелите му от вятъра бузи се стичат сълзи. Морските исполини бяха като деца и не биваше да участват в тази жестока война, не и срещу безмилостните господари на Иррхас-Аббат и тяхното изчадие, извикано от най-черните дълбини на морето.