— Обичах я много.
— Черните елфи са я убили — отгатна Казарада.
— Да — отвърна глухо Камарай, — тя бе подведена и попадна в капан, като се изправи срещу един от най-могъщите техни воини.
Лицето на вампирката се изопна от мрачно предчувствие.
— Агамон? — предположи тя.
— Не.
Внезапно Камарай усети как по бузите му се стичат сълзи. Дълбоко погребаните емоции излязоха на бял свят в най-неподходящия момент.
— Не беше Агамон.
Вампирката повдигна въпросително вежди.
— Беше Алтиарин.
Казарада замръзна.
— Същият Алтиарин?
— Да… и не — Камарай плачеше открито и някак безпомощно. — Когато бил млад, ръководил нападения над Брулените брегове. Инувиел се опита да помогне на джуджетата и загина. Години наред исках да си отмъстя. И когато Алтиарин най-после дойде в Гората на Всемайката, видях, че е друг, че няма нищо общо с воина, отнел живота на годеницата ми. Не можах… няма на кого да отмъстя.
— Ти си му простил — поклати глава Казарада, — сега разбирам защо ви наричат елфи на светлината. Това е доброта, на която не съм способна. Трябва обаче да простиш и на себе си.
Камарай вдигна очи.
— Живееш сам, а не си като брат си. Останал си верен на момиче, което е мъртво от векове. Това не е правилно.
— Това е най-малкото, което мога да направя — отвърна глухо Камарай, — дори не можах да отмъстя за нея. Поне мога да съм ѝ верен.
— Ще ѝ отмъстиш утре, когато прекършиш войската на Черния крал — възрази Казарада, — но ако искаш наистина да покажеш уважение към Инувиел, ще трябва да живееш, Камарай.
— Какво имаш предвид? — не разбра рицарят.
— Тя би искала да си щастлив, а не да страдаш — отвърна вампирката, след което прехапа устни. — Аз бих искала да си щастлив.
Камарай килна глава настрани.
— Особено след това, което ми разказа тази вечер. Няма да те лъжа. Камарай, харесах те от самото начало. Вие, елфите, сте красив народ. Имате скритата сила, която всяка жена иска от един мъж и нежната красота, която ни подлудява. А и тази зелена коса…
Казарада поклати глава.
— Това, което изпитвам надхвърля физическото привличане, Камарай. Ти си спокоен, мъдър и добър, но едва тази вечер разбрах колко. Ти си простил на убиеца на момичето, заради което живееш в самота вече двеста години. Аз не бих могла да го направя. Когато аз изгубих любовта си само заради това, че бях бедна, а младежът, харесван от мен — богат, се озлобих и се обрекох на Рамакар, а накрая се превърнах в изчадие на смъртта. Аз заслужавам да съм нещастна, ти обаче — не.
— Не заслужаваш да си нещастна, Каза — изправи се бавно Камарай, — ти рискува живота си за това, което смяташ, че е вярно. Защити брат ми и жреца по целия път от Иррхас-Аббат дотук и даде кураж на армията ни със самото си присъствие. Освен това може да съм всякакъв, но не съм глупав. Знам, че ми даваш да те победя по време на тренировъчните битки, за да могат воините ни да придобият кураж, че имат шанс да се справят със съществата на мрака. Но ти самата не си такова. И да си била, вече не си.
— Колко си наивен само — изсмя се Казарада.
— Моля? — не я разбра Камарай.
Вампирката също се изправи.
— Не ти давам да ме победиш, за да окуражавам армията ти, Камарай. Поне не само. Правя го, защото съм влюбена в теб.
Гърлото на Камарай се сви. Всичко се разви твърде бързо. Той не можа да схване какво му се случва. В един момент просто си стоеше, а в следващия прегръщаше тази странна жена, дошла от най-дълбокия мрак, и я целуваше — страстно, отчаяно, като удавник, успял най-сетне да подаде глава над вълните. А могъщата вампирка потъна в обятията му, внезапно отпуснала се, копнееща за някого, който да я закриля в свят, където прекалено дълго тя е била закрилница. Някак неусетно силните ѝ, но внимателни ръце свалиха бронята от предводителя на армията светли елфи така, както неговите я освободиха от черната рокля. След миг двамата бяха под завивките, напълно отдадени един на друг.
Когато всичко свърши. Камарай потъна в сладък сън, изтощен емоционално и физически, но зареден така, че на сутринта да е изпълнен с нови сили.
Казарада остана будна. Вампирката също бе изненадана от начина, по който се бяха развили събитията. До тази вечер не бе подозирала, че изпитва чак толкова силни чувства към зеленокосия благородник и не смяташе, че е нещо повече от обичайното привличане, както към всеки хубав елф. Ала щом Камарай ѝ разкри душата си, внезапно бе осъзнала, че той е мъжът, търсен от нея цял живот. Не жестокия Тимуриел или дори привлекателния човешки благородник Жофроа, когото бе харесвала в годините, когато бе смъртна. Знаеше, че двамата са споделили нещо, което ги е свързало по специален начин, може би завинаги. Бе невероятно, че мисли така само след една нощ, която дори не бе изминала, но бе сигурна. И именно затова реши, че трябва да помогне и на объркания брат на рицаря, потънал в саморазрушителен гняв, а също и на шантавия жрец, който ненавиждаше сам себе си. Точно в този миг, преди решителната битка за бъдещето на света на Тарр, Казарада видя шанс да създаде семейство. И проклета да е, ако го изпуснеше.