С тази мисъл вампирката реши да позволи на ума си да почине и потъна в сън, прегърнала рицаря на бял кон, когото бе чакала цял живот.
Ала сънят и на двамата не трая дълго.
Няколко часа преди настъпването на зората, когато нощта е най-тъмна, се разнесе писъкът.
Глава петнадесета
Това бе крясък, който не идваше от този свят, неистов вой, изпълнен с ярост и омраза, които никое същество на Тарр не притежаваше. Писъкът не се разнасяше из въздуха в Гората на Всемайката и не идваше по вятъра. Това бе телепатичен вопъл, който всички от армията защитници чуха и мигновено се откъснаха от сънищата си със собствени викове.
Камарай и Казарада отвориха очи, а след това напразно запушиха ушите си, за да заглушат отвратителния звук. Той изпълваше ума им и нямаше как да се измъкнат от него. Тъкмо когато мислеха, че ще полудеят, писъкът внезапно притихна и се превърна в далечно бучене в ума на жертвите си, дразнещо и обтягащо нервите, но търпимо.
Камарай предпазливо свали длани от ушите си, а след това стисна ръката на Казарада.
— Какво беше това? — попита той.
— Нищо добро — отвърна вампирката, — но не мога да бъда по-конкретна от това. Не ми се е случвало подобно нито в Иррхас-Аббат, нито другаде.
Предводителят на армията защитници облече доспехите си, след което погледна към Казарада, която също сложи своята люспеста броня.
— За снощи… — елфът се поколеба, — не знам какво да кажа. Едно „благодаря“ звучи страшно недостатъчно.
— Спечели тази битка, Камарай — отвърна Казарада, — нямам нужда от други благодарности.
— Ще го направя — отвърна елфът, — с твоя помощ.
След това тръгна, следван от вампирката. Всички се бяха събудили и излезли от заслоните си, като се чудеха какво става. Отговор им даде Таерин. Жрецът от Иррхас-Аббат се появи от лазарета с пребледняло лице и съобщи:
— Прастария нанесе своя удар, това е негова атака! Алтира и Лерта изпаднаха в транс, за да ни защитят от телепатичния удар, но сега не можем да разчитаме на тяхната помощ!
Сърцето на Камарай падна в петите от тези думи. Той, разбира се, знаеше, че двете жени са решили да се борят с ужасното същество от древното минало, но не очакваше битката им да започне още преди първата стрела да е излетяла.
— Аз ще ви пазя — долетя властен глас.
Камарай неволно падна на колене, когато видя Белия крал в пълно бойно снаряжение. Владетелят не се бе месил в приготовленията на армията, но зеленокосият рицар знаеше, че това не е от липса на загриженост. Той се подготвяше за сблъсъка с Влъхвите на Смъртта и останалите чернокнижници от Иррхас-Аббат. Сега присъствието му вдъхна смелост на останалите, които завикаха одобрително. До него застана владетелят на джуджетата крал Уилям, който се поклони на властелина на Гората и обеща:
— Нека враговете ни дойдат, това ще е последната грешка в живота им.
Тамарай също се бе появил с джуджетата, покрит от глава до пети с доспехи и както винаги, със спуснато забрало. Капитан Буч бе до него и наблюдаваше някогашния моряк от екипажа си със загрижено изражение.
— Значи се започва.
— Очаквахме това — отвърна Камарай, — с Казарада се чудехме дали враговете ни няма да изчакат следващата вечер, за да нападнат нощем, но явно ще започнат атаката си мигновено.
— Те нямат нужда от нощта, носят лошото време със себе си — рече Белия крал и вдигна ръка към небето. Зората бе настъпила, но бе сива, а над тях се стелеха тежки черни облаци.
— Слънцето ще изгрее, когато ги победим — обяви Мюлер. — Време е за битка.
И така, всички от войните се запътиха към войсковите части, към които принадлежаха.
— Тамарай! — извика жрецът Таерин. Изглеждаше объркан, сякаш се бори със себе си.
— Какво? — отвърна светлият елф и се обърна към него. Сините му очи блестяха като кинжали през процепа на шлема му.
— Аз… — отвори уста Таерин, — пази се.
— Какво пък те интересува теб? — отряза го Тамарай и се отправи отново към джуджешкото поделение, с което смяташе да се бие.
Таерин отстъпи назад като ударен с камшик и се изгърби. Камарай се опита да му каже нещо, но жрецът само изрече:
— В отсъствието на Лерта и Алтира, аз трябва да извърша финалните приготовления в лечебницата. На добър час!