И се понесе обратно към дървото, от което бе излязъл.
Капитан Буч приближи Камарай и му каза:
— Какво не е наред с брат ти? Винаги е бил затворен, но никога не съм го виждал толкова мрачен.
— Той иска да умре — пророни тихо Казарада.
— Какво? — сепна се Камарай, но вампирката говореше на джуджето.
— Ако наистина те е грижа за него, капитане, наблюдавай го и не го оставяй сам в боя.
Капитан Буч кимна.
— Знам за болката, която носи, но нещо я е ожесточило.
— И може би аз съм виновен — въздъхна Камарай.
— Каза това, което би казал всеки загрижен брат, а носеше болка, не по-малка от неговата — постави ръка на рамото му Казарада, — не е време за самообвинения. Победата над черните елфи ще е най-лесният начин да спасим брат ти и да се погрижим за проблема му.
Капитан Буч кимна и тръгна подир отдалечилия се елфически воин, а Камарай кимна благодарствено на вампирката и се отправи към своите войски, следван по петите от нея.
Зад гърба им Белия крал бе потънал в разговор със своите магьосници.
Армията на Черния крал се появи на хоризонта като безкрайна тъмна линия. Орките крачеха най-отпред, стиснали кривите си ятагани и назъбени копия, а сред редиците личаха и огромните фигури на тролове, които теглеха платформи с покачени на тях оркски вождове и шамани. Злите същества ломотеха примитивни наричания, носещи лош късмет на противниците. Зад тях, в стройни кохорти, бяха разположени звероподобните пришълци от остров Миной — блеещи сатири с кози или овнешки рога и хищно изплезени езици. Най-силната кохорта обаче бе тази на минотаврите — страховити мускулести воини с глави на бикове, биволи и бизони. Те вееха свой собствен флаг — бичи рога на червен фон, единствения друг символ, който се виждаше редом до Черната корона, символизираща властта на Иррхас-Аббат.
Най-отзад бе легионът на черните елфи, около който се носеше аура на ужас, поддържана от колони закачулени магьосници, пътуващи от двете им страни.
Камарай усети хлад в стомаха си. Бе очаквал много противници, но не и такава безкрайна орда. Дори само орките изглеждаха непобедими, да не говорим за страховитите им съюзници от Иррхас-Аббат и остров Миной. Черния крал наистина бе изковал страховит съюз, с който да подчини цял Тарр на волята си, и сега от него зависеше, поне донякъде, дали планът му ще успее, или не.
Войската, която светлия елф предвождаше обаче, също изглеждаше впечатляваща. Бляскави елфически рицари и човешки паладини със сияйни доспехи, разредени от елитната конница мускетари и боен ред от джуджета, въоръжени с брадви, пистолети и аркебузи, разположили оръдия в предварително изкопани ровове. Щит срещу силите на мрака.
Щеше ли да удържи?
От вражеската армия се разнесоха крясъци и орките се втурнаха в безредно настъпление, размахали оръжия и надаващи диви викове на агресия и омраза. Оръжията на джуджетата грозно затракаха и въздухът се изпълни с мирис на барут, а стотици противници паднаха незабавно, без дори да стигнат бойната линия.
След това в настъпление се спуснаха паладините на хората, тежковъоръжени воини, които смазаха първата вълна орки, без да понесат почти никакви щети. Грамадните тролове, изоставили платформите, които теглеха, се спуснаха към тях, но бяха пресрещнати от пъргавите мускетари, които прерязваха сухожилията на тежките им нозе с рапирите си и ги довършваха, когато паднат на земята. Джуджетата дори не се огънаха, когато орките най-после стигнаха до тях, а размахаха брадви, превърнати в месомелачки за оркска плът. Накрая светлите елфи също се спуснаха в боя, а орките отстъпиха с писъци назад, неспособни дори да гледат сияйните им доспехи и носещи смърт мечове.
Тогава напред се спуснаха колоните сатири, хора-зверове с неутолима жажда за кръв, които ръфаха плътта на всеки воин, когото докопат. Те се врязаха в присъединилите се към битката мускетари и понесоха с лекота мушканията на тънките рапири, за да стигнат до притежателите им и да ги разкъсат със зъби и нокти, като някои дори захвърлиха грубите оръжия, които носеха. Паладините на хората се спуснаха към тях, но орките набраха отново смелост и се втурнаха в атака. Те бяха слаби, ала безчет и на мястото на всеки паднал сякаш изскачаха десет нови, готови да повалят всеки човешки воин, дръзнал да се изпречи на пътя им.
Елфите бяха от друга класа. По-бързи от мускетарите и по-силни от паладините, те се понесоха като вятър сред вражеските редици, недосегаеми за оръжията на звероподобните си противници. Оркски писъци и блеене на смъртоносни сатири изпълниха въздуха.
Това бе моментът, в който черните елфи също решиха да се намесят в битката, вдигнали острите си мечове. Те нападнаха своите светли братовчеди с викове на омраза, а мечовете на най-великите воини в Тарр се кръстосаха със звън, който накара останалите бойци да замръзнат от изумление. Голямо бе умението на елфите на светлината и не отстъпваше на това, демонстрирано от воините в Иррхас-Аббат, ала рицарите на Всемайката се биеха с чест, каквато тези, подчинени на Черния крал, не притежаваха и това помогна на служителите на мрака. Бавно, но сигурно, светлите елфи заотстъпваха, докато към тях не се присъединиха джуджетата. Побеснели от това, че обитателите на Иррхас-Аббат са опустошили владенията им, те се втурнаха към черните елфи, които, изненадани от неочакваната атака, отстъпиха назад с тежки загуби.