Денят бе минал катастрофално и не поради техни грешки. Бяха изпълнили всичко както трябва. Самата Казарада бе отнела толкова много живот днес, че ѝ се повръщаше, а жаждата ѝ за кръв вероятно щеше да е утолена за близката една година. Но онези бяха толкова ужасно много! Невероятно много. Орките нямаха чет и макар да бяха убити хиляди, имаше още много пъти по толкова, винаги готови за атака. Обитателите на остров Миной също понесоха тежки загуби, но основната им сила, кохортата на минотаврите, бе почти непокътната. Казарада бе видяла силите на техния владетел, цар Бракадаз, и се съмняваше, че дори тя може да го победи.
Но най-ужасното бе в ръцете ѝ. Тя бе видяла устрема на Тамарай и бе стъписана от яростта му, но Агамон бе бърз и силен като дявол. Бе се справил с него с един-единствен удар и така бе довършил и Камарай. Вампирката долавяше с чувствителния си слух хлиповете, които зеленокосият рицар сподавяше с огромно усилие на волята. Те бяха убили любимата му, а сега на път да си отиде бе и брат му.
Казарада не се съмняваше в думите на Агамон, че раната е смъртоносна. Бе сигурна, че садистичният черен елф е оставил да приберат Тамарай именно за да наблюдават мъчителната му смърт, но също така знаеше, че нямат друг избор, освен да се борят.
Нахлуха в лазарета, без да се извиняват, и забелязаха Таерин, коленичил над ранен мускетар — може би самия им лидер. Венсан — в момента не бе сигурна. Лерта и Алтира не се виждаха никакви, вероятно бяха на горния етаж, към който водеха вити стълби. Жрецът на Рамакар бе затворил очи съсредоточен и Казарада с удивление видя как раната по бедрото на мускетаря зараства.
Венсан се изправи, благодари на Таерин, който само надменно кимна, и се отдалечи. Жрецът се обърна към тях и лицето му посивя.
— Извикай Лерта или Алтира — извика Камарай.
— Не мога — отвърна Таерин.
— Как така не можеш? — избухна Камарай.
— Те са единственото, което пречи на Прастария, рицарю. Не чуваш ли писъка в ума си?
И наистина, осъзна Казарада, телепатичният крясък все още ехтеше приглушено в подсъзнанието ѝ, готов да се разрази с пълна сила.
— Оставете го на легло! — Таерин махна с ръка и Казарада забеляза, че тя леко трепери.
— Той те обичаше — внезапно каза зеленокосият рицар, — обичаше те и затова се хвърли в боя, за да умре. Защото знаеше, че ти ще презреш това.
Лицето на Таерин се изкриви от болка.
— Не знаеш нищо за мен, рицарю, и нямаш право да ме съдиш. Започнах всичко това само за да служа на моя бог, а ето ме сега — лекуващ светли елфи и човеци.
— Значи не те интересува — попита гневно Камарай, — все ти е тая, дали ще умре или не?
— Разбира се, че ме интересува! — кресна внезапно Таерин.
Камарай замълча.
— Трябва да разбереш — продължи жрецът, — че аз никога не съм искал да се влюбвам. Това е против религията ни. Още по-малко пък в мъж. Това е неестествено. И най-малкото в светъл елф. Което вече е отвратително.
— Но стана така, нали? — намеси се Казарада, която бе оставила стенещия Тамарай на земята. — Затова ме накара да спра, когато Легион ни застигна?
— Моите чувства в момента са ирелевантни — отговори Таерин и се обърна към Камарай: — Кой го подреди така?
— Агамон — отвърна с горчивина Камарай, — вашият предводител.
— Агамон не е мой предводител и никога не би могъл да бъде. Аз съм поклонник на Рамакар, а не на този луд.
Таерин коленичи до ранения и огледа раната.
— Много прецизен удар — каза сухо той, все едно коментира обезглавена пуйка, — нанесен точно и прецизно. Целта е да убие жертвата бавно и мъчително, причинявайки максимална болка както на ранения, така и на близките му.
Жрецът вдигна очи към Камарай.
— И да събудя Лерта, полза никаква, рицарю. Тя не може да изцери тази рана.
Камарай се олюля и Казарада го подхвана, за да не падне.
— Значи наистина няма надежда — прошепна той, след което повиши тон, — няма ли дори да опиташ?
— Не съм казвал такова нещо — отвърна надменно Таерин, — казах, че Лерта не може да успее, не че аз няма.
— Не може да си по-добър лечител от Лерта — изпусна нервите си Камарай, — та ти си лечител от три дни, в името на Всемайката!
— Всемайката е слаба, както и лечителите ѝ — отвърна арогантно Таерин. — Аз съм лечител на Рамакар, първият истински такъв. Ще направя каквото мога да спася брат ти.
Внезапно жрецът посърна и арогантната маска изчезна от лицето му.