„Грозното джудже — продължи окуражен Таерин. — Брат ти.“
Светулката сякаш помръкна и се спусна надолу, право надолу към пипалата на Кракена.
„Не!“ — извика Таерин в ума си толкова властно, че имагинерните пипала се отдръпнаха. Жрецът изпита унижение от признанието, което му предстоеше да направи, и почувства как по бузите му потичат сълзи.
„И аз. Най-вече аз.“
Прошепна това и на глас, като въздишка, но то имаше чудодеен ефект. Усети как светулката започва да блести все по-ярко и по-ярко, а пипалата се отдръпват назад.
— Обичам те — прошепна Таерин и магията му се свърза с душата на Тамарай, като предизвика оглушителна експлозия, в която демонът избухна, без да може дори да извика.
С това и последните сили на жреца свършиха и той потъна в успокоителния мрак, превърнал се в символ на неговия бог.
Събуди се призори. Някой го беше завил и му бе топло и приятно. Отвори очи и установи, че лежи на леглото на болните, а Тамарай го няма.
Надигна се стреснат и се огледа. Светлият елф бе станал и разглеждаше бронята си, все едно не е бил на ръба на смъртта допреди минути. От раната му нямаше и следа, но бе ужасно блед и изглеждаше отслабнал.
— Идиот — изсъска Таерин и се изправи на крака, — лягай веднага. Щях да умра, докато изцеря раната ти, а предвид сегашното състояние на етерните селения, шансът да попадна в Чудноомайните поля, и те все още да са такива, е пренебрежимо малък.
— Но не умря — отвърна Тамарай, без да вдига поглед от промушената си коремна броня, — а ме излекува.
— Браво — отвърна Таерин, — майстор си в това да забелязваш очевидното.
Тамарай остави бронята настрана.
— Когато Агамон ме промуши, мислех, че съм попаднал в ада — отговори той, — дори сънувах, че пипалата на Кракена се протягат към мен. Но след това дойде ти и ми каза нещо, което ме събуди.
Тамарай се обърна към жреца.
— Нещо, от което съм бягал цял живот. Заради което посветих десетилетия на лова на змейове. Заради което нямах приятели. Заради което странях от родния си брат.
— И аз щях да страня от него, ако ми беше брат — отвърна Таерин, но сарказмът му бе защитна реакция. Всъщност бе паникьосан от посоката, в която поема разговорът.
— Събудих се, защото повярвах, че това е истина, и може би защото сега, преди края на света, вече не ме интересува толкова какво ще кажат останалите. Но ако не е вярно, ще взема нов меч и ще се върна на бойното поле.
— Намери някой друг, а не Агамон — отвърна Таерин. — Казват, че минойският цар Бракадаз убивал жертвите си с един удар, бързо и относително безболезнено.
— Благодаря за съвета — отвърна сухо Тамарай, — ще го имам предвид.
— Престани! — излая Таерин. — Никъде няма да ходиш. Ще си стоиш в кревата и ще почиваш. Втори път през този ад няма да мина…
Жрецът се поколеба.
— Дори заради теб.
Тамарай вдигна пронизващите си сини очи.
— Значи е вярно.
— Очевидно да.
— Кажи го — помоли се Тамарай.
Таерин отстъпи назад.
— Това — простена той — е трудно за мен. Аз съм обучаван да мразя, а не…
— Моля те. Трябва да го чуя, за да повярвам.
Таерин притвори очи.
— Обичам те — накрая процеди жрецът. — Сега доволен ли си? Обичам те.
Когато отвори очи, видя с изумление, че Тамарай плаче.
— Какво пак направих? — изкрещя Таерин. — Какво отново не е наред? Мразя светлите елфи!
— Нищо… — вдигна ръка Тамарай.
— Нищо? — повтори обвинително Таерин.
— Просто… не вярвах, че някога ще чуя тези думи, от когото и да е, Таерин. Страхувах се да ги чуя. Затова избягах толкова далеч, чак в открито море.
— При змейовете — допълни Таерин, щастлив от повода да смени темата.
— При змейовете — повтори Тамарай. — И когато дойде на онази лодка… обикнах те, щом те видях, без дори да знам, че ти също…
Светлият елф си пое дълбоко въздух.
— Копнеех и се страхувах да чуя тези думи, Таерин. Защото и аз те обичам. Повече от всичко, което съм обичал на света.
Таерин отвори уста да отговори, но не можа.
— И аз се страхувах — призна накрая той. — Е, сега си го казахме. Всичко свърши.
— Не съвсем — усмихна се Тамарай и в следващия момент се озова пред жреца, а очите на Таерин неволно обходиха мускулестото му тяло, за да се спрат на лицето и пронизващите сини очи.
— Ами давай — успя накрая да каже жрецът, — така и така сме почнали…
И в следващия момент замлъкна, тъй като Тамарай го бе целунал, а светът потъна във фонтан от прекрасни усещания.
— О! — възкликна Камарай, когато отвори вратата на лазарета, а Казарада, която бе дошла с него, избухна в смях.
— Мразя — бе първата дума, която Таерин изрече след първата си целувка. — Мразя светлите елфи.