Съществото отвори уста и изрева така, че цялата планина около тях се разтърси, а от заснежените ѝ склонове се спуснаха лавини.
— Дракон — промълви Алтиарин.
— Но те са легенда — отговори Римиел, смаян от появата на ужасното същество пред тях.
— Кажи му го — отвърна Алтиарин и махна с ръка на вампира да го пусне. Осъзна, че това е краят. Нямаше начин да победят страховитото същество. Черния крал ги бе надиграл тотално. Първо Прастария, а сега и дракон. Той явно имаше неизчерпаем ресурс от отдавна забравени ужаси, които да призовава в случай на нужда. Дори Камарай да отблъснеше войската на лорд Агамон, Гората на Всемайката щеше да бъде подпалена от това кошмарно изчадие, изплувало от толкова далечно минало, че никой не вярваше в съществуването му. Мисълта го изпълни едновременно с гняв и тъга и той се закле, че ще продаде скъпо живота си.
— Как можем да победим такова нещо? — попита Римиел, извадил меча.
— Не можем — отвърна тихо Алтиарин, но последва примера му. — Можем само да умрем достойно.
Драконът разтвори страховитата си паст, огромна като пещера, и ужасната смрад на сяра отново лъхна черния елф и вампира. Бе невероятно, че такова огромно същество бе успяло да подготви засада. То обаче бе дошло от безкрайно стари времена, когато светът бе пълен с подобни влечуги, и имаше опит в битки, каквито противниците му не бяха и сънували. Пламъците в очите му лумнаха свирепо и от устата му изригна гигантска огнена струя, която щеше да изпепели Римиел и Алтиарин за секунди, ако не бяха отлетели в различни посоки. Огънят облиза най-близкия от планинските върхове и вековният сняг се превърна в пара, а миг по-късно скалите избухнаха в отломки, които засипаха околните склонове.
Алтиарин изпита черно отчаяние. Дори бог щеше да се справи трудно с такава твар.
Драконът насочи погледа си към него, но в същия момент Римиел постъпи така, както би постъпил само един верен приятел и храбрец като него. Той приближи съществото със светкавична скорост и понечи да го промуши в окото с гигантския си меч.
Оръжието се счупи. Звярът насочи вниманието си към дребната мушица, дръзнала да го обезпокои, и отново нададе страховития си рев, от който скалите наоколо се разцепиха. Вампирът се парализира от ужас и Алтиарин видя, че ще загине, глътнат като комар от страховитото влечуго. Реши да използва някой от пръстените си и се спря на този с кафеникав камък, символ на Земята. Черният елф потърка украшението и махна с ръка към отломките от съсипания връх. Магията, изработена от Лерта и Алтира, двете най-могъщи магьосници в Тарр, имаше невероятен ефект и ги събра в мощен каменен юмрук, който се издигна във въздуха и удари дракона право по муцуната.
Ала огромното влечуго дори не трепна, а камъните се разпаднаха на прах. Звярът нададе нов оглушителен рев, от който ушите на Алтиарин писнаха, но поне Римиел отлетя в бягство, мъчейки се да се скрие от гнева на дракона.
Гигантското същество го последва, наумило си, че вампирът е по-опасната плячка. На черния елф му отне известно време да се съвземе от шока, предизвикан от факта, че магията на Лерта и Алтира не причини никаква вреда на противника им, и след това отлетя подире му.
Пъргав, маневрен и опитен летец, Римиел се носеше между непристъпните върхове на Ледената планина, като се мъчеше да се скрие от погледа на дракона. Исполинското същество обаче го следваше неотклонно, а огромното му туловище просто минаваше през върховете, като ги чупеше на дребни късове. Драконът избълва нова струя пламък, чийто зной стопи метри натрупан сняг и той потече по планината като нова пълноводна река.
Алтиарин с потрес осъзна, че това създание променя географията на континента и за пръв път разбра, че Черния крал наистина се кани да унищожи Тарр, иначе никога не би пуснал такова изчадие на бял свят. То нямаше да спре пред нищо и щеше да разрушава всичко по пътя си — вероятно щеше да изпепели собствената му армия, може би и самия него. Кралят явно възнамеряваше да е далеч оттук, когато това се случи — някъде Другаде, където силата на дракона няма да го стигне.
В това време Римиел се бе скрил в дълбокия метри сняг, в сянката на едно скално плато. Черният елф го видя с наблюдателния си поглед, но драконът го пропусна сред разрушенията, които сееше. Звярът изсъска подразнен и избълва нова струя пламък във въздуха. Вонята на сяра бе станала непоносима, както и горещината, заместила студа.
Алтиарин трескаво се замисли какво да използва срещу чудовищното същество. Вятърът явно нямаше да свърши работа, а черният елф се опасяваше, че Огънят само ще помогне на създанието. Оставаха Водата и Ледът, но Алтиарин не знаеше колко силни трябва да са те, за да имат ефект. Все пак бе видял как драконът превръща вековен лед в пара.