Камарай обаче се притесняваше повече за брат си. Тамарай вървеше зад него, облечен в нова броня и отново спуснал шлем над лицето си. Очите му обаче не бяха студени, както преди, а блестяха с весели искрици всеки път, щом погледнеше към Таерин. Жрецът на черните елфи отново бе сложил тъмното си наметало и бе спуснал качулката над лицето си, но стъпката му бе някак по-лека и стоеше близо до брат му.
— Виж нас — продължи Казарада, която също бе сложила бронята си за падането на нощта, — нещата потръгнаха от един разговор.
Това беше и не беше така, помисли си Камарай. Двамата изкараха заедно цялата подготовка на армията му. Действително, елфът се бе изненадал от чувствата, които изпитваше към дръзката вампирка, но бе имал време да я опознае и да се увери, че тя е на негова страна. Таерин доскоро се държеше открито враждебно. А сега брат му го бе избрал за свой спътник.
Рицарят знаеше, че много светли елфи няма да одобрят това, било защото двамата влюбени са от един и същи пол и така няма да имат деца, нужни за оцеляването на техния, като цяло, малоброен народ, било заради това, че Таерин е елф на мрака, един от изконните врагове на техния вид.
— Трябва да ги подкрепиш — натърти Казарада.
— Разбира се — отвърна машинално Камарай, но разбра, че наистина го мисли. Той искаше брат му да е щастлив. Годините, в които се бе измъчвал, го притесняваха дори повече от собствената му самота, последвала смъртта на Инувиел. Бе парадоксално, че и двамата са намерили любовта почти едновременно, а и Камарай разбра, че изборът на Казарада за него ще е почти толкова проблематичен, колкото и този на Таерин за брат му. Вампирите нямаха деца — нито можеха да зачеват, нито да раждат. А и немъртвите не бяха възприемани като подходящ романтичен партньор за един рицар на Всемайката. Чичо им, лорд Рисафай, щеше да е особено огорчен. Той нямаше свои деца и бе поел грижите над тях, когато двамата бяха останали сирачета, преди много, много години, след поредната среща на народа му с емисари на Иррхас-Аббат.
Но такъв бе животът, даде си сметка Камарай. Всеки имаше право на щастие и никой не можеше да му го отнеме, независимо от причините, които би могъл да изтъкне. Дори това да е оцеляването на народа на елфите, камо ли благоприличието и традицията. Именно вярата в правото на щастие отличаваше светлите елфи от техните тъмни събратя.
Но черната армия от Иррхас-Аббат искаше да им отнеме това право. Сега Белия крал бе извикал съветниците си, за да обсъди с тях по-нататъшните действия на войската. Тъмната орда, предвождана от лорд Агамон, още не бе нападнала и самият Камарай се чудеше какво ли са замислили. Бе ясно, че едва ли възнамеряват да отстъпят, въпреки загубите, особено от страна на орките. Ако не друго, то непрестанната телепатична атака на Прастария свидетелстваше, че войските на Черния крал не са се отказали.
Камарай влезе в Дървото на Белия крал, следван от Казарада, брат си и Таерин. Лорд Рисафай бе изненадан да види Тамарай в добро състояние.
— Мислех, че ще загинеш, момчето ми — продума той, занемял.
— И аз — призна си Тамарай.
— Лъжеш — отвърна Таерин, — снощи не бе в състояние да мислиш за нищо.
— Разбрах, че ти си отговорен за лечението — каза лорд Рисафай, — дължим ти благодарности, жрецо.
Разговорът им бе прекъснат от Белия крал, който се появи в залата за аудиенции, образувана по вълшебен път в дървото. Около него крачеха верните му магьосници, помогнали му да отблъсне Влъхвите на Смъртта.
— Ваше величество — поклони се ниско Камарай.
— Няма нужда да се покланяш, Камарай — отговори владетелят и стисна ръката на зеленокосия рицар, — отбраната ти бе безупречна.
След това кралят се обърна към Тамарай.
— Виждам, че си отново на крака. Това е невероятно и се радвам да те видя сред нас. Но друг път бъди по-внимателен! Грехота е да рискуваш живота си тъй лекомислено.
Накрая кралят кимна към Таерин и Казарада.
— Не за пръв път приютяваме черен елф и вампир в нашата гора. Гордея се с присъствието ви тук. Вие достойно заместихте отсъстващите Алтиарин и Римиел.
Двамата изглеждаха стъписани от похвалата, но Белия крал вече бе заел мястото си на престола. Погледът му бе насочен към двамата представители на човешкия род — малко бледия, но видимо излекуван Венсан и навъсения Мюлер.
— Събрах ви, за да обсъдим по-нататъшната стратегия в битката с армията на лорд Агамон — продължи кралят без излишни увъртания, — гордея се със защитата, която успяхте да организирате, а за ефективността и свидетелстват останките на орките, черните елфи и обитателите на остров Миной, които в някаква степен също са жертви на безумната амбиция на моя събрат от Иррхас-Аббат. За нещастие, ние също понесохме немалки щети. Половината мускетари на граф Венсан вече не са между нас, една трета от рицарите на барон Мюлер споделиха съдбата им. Войските на крал Уилям се представиха по-добре и все пак една пета от джуджетата са погинали. Нашите рицари също дадоха много свидни жертви въпреки усилията на лейди Алтира.