Внезапно немъртвата прегърна Камарай през кръста и го притисна към себе си.
— На това място открих любовта — обяви тя и втрещи Рисафай, чието лице стана пепеляво, — в тази Гора видях, че пътят на Живота е ако не по-силен, то поне по-смислен от този на Смъртта. Не бих искала да я изоставя.
— Нито пък аз — обади се граф Венсан. — Предпочитам да умра, отколкото да отстъпя това място в ръцете на враговете ни.
Белия крал кимна и отново погледна към Камарай.
— Имаш ли вече отговор, мой храбри рицарю?
Зеленокосият кимна бавно, макар да се бе изчервил от прегръдката на Казарада и да се тревожеше от неизбежния разговор, който му предстоеше да проведе с лорд Рисафай.
— Казарада е права — отговори той и прегърна любимата си. — Пътят на Живота е по-смислен от този на Смъртта. И макар да съм готов да умра за тази гора, подобно на Венсан, стига само да ми заповядате… смятам, че имаме дълг към нашия народ и този на джуджетата.
Камарай преглътна. Не вярваше на собствения си глас. Той предлагаше да дезертират, да изоставят Гората на съдбата ѝ.
Но нали бе видял силата на Агамон. Мощта на тъмнината, която едва не бе отнела брат му. Бяха длъжни да оцелеят.
— Подкрепям предложението на барон Мюлер.
Паладинът изръмжа одобрително.
— Потресен съм, племеннико — каза накрая Рисафай и погледна към вампирката, а после и към Тамарай и Таерин, — потресен съм от всичко.
— Това, което става, е потресаващо — разпери ръце Белия крал — и затова мерките, които трябва да вземем, са такива. Подгответе се за отстъпление. Аз ще забавя враговете ни с магията на моите вълшебници, а след това ще се присъединя към вас.
С тези думи владетелят плесна ръце в знак, че аудиенцията е приключила, ала тъкмо тогава в залата нахлу вестоносец на светлите елфи, с побеляло лице и уплашен поглед.
— Пратеник — каза елфът задъхан, — от Черната армия изпратиха преговарящ.
Няколко минути по-късно Белия крал, свитата му от магьосници и благородници, а също и Камарай, Рисафай, Тамарай, Казарада и Таерин приближиха предните лостови на армията им. Срещу тях, в далечината, се виждаха несметните пълчища от пришълци, но не те привлякоха вниманието им. Приближаваше тъмнокос елф с наметало, издаващо го, че е Влъхва на смъртта, един от личните чародеи на Черния крал. На изпитото му лице бе изписано презрение, а устата му бе изкривена в подигравателна усмивка.
— Казват, че носиш съобщение — посрещна го Белия крал. Изражението на лицето му бе спокойно, почти ведро. Не издаваше нито напрежение, нито враждебност. — И то лично за мен. Да чуем какво е.
Влъхвата на смъртта се поклони, но жестът изглеждаше по-скоро подигравателен, отколкото искрен.
— Привет от лорд Агамон, главнокомандващ армиите на Иррхас-Аббат, дясна ръка на великия Властелин на Странните Удоволствия, железен юмрук на черните елфи. Нашият предводител ви призовава надуел, Бели кралю. Докажете надмощието си в меча и магията срещу нашия командир или умрете позорно!
Придружителите на Белия крал се разшумяха.
— Това е нечувано — изплющя гласът на Мюлер, — наглостта ви не знае граници. Единствено вашият така наречен Черен крал има ранга и статута, за да се изправи срещу Повелителя на Гората.
— Безумно, владетелю — подкрепи паладина и крал Уилям, — трябва да откажете, това е безсмислен риск.
Но Белия крал поклати глава.
— Вие сте готови да умрете за мен и народа ми — отвърна спокойно той, — аз за вас, също.
— Значи приемате? — попита Влъхвата.
— Приемам — кимна Белия крал.
Магьосникът от Иррхас-Аббат се усмихна, но следващите думи на владетеля го попариха.
— След като отнема живота на детето, което предвожда армията ви, ще получите право да изгорите тялото му на клада, така както повелява на един благородник. Дори заблуден като лорд Агамон.
Черният елф изсъска и лицето му се изкриви от злоба. Нямаше обаче що да стори пред цялата свита на Белия крал.
— Битката ще е по залез-слънце — каза той, — тогава ще видим дали мечът ви е така остър, както езикът ви, владетелю.
С тези думи Влъхвата обърна коня и препусна назад към армията си.
Белия крал го изпрати с поглед.
Денят изтече като един час. Новината, че Белия крал ще се изправи в битка срещу лорд Агамон обиколи лагера като пожар и не след дълго всички шушукаха за предстоящия двубой.
Камарай имаше лошо предчувствие за всичко това. Той не можеше да разбере защо му е на лорд Агамон да рискува живота си в битка с Белия крал. Нима аристократът от Иррхас-Аббат бе чак толкова надменен? Вярно, че надви брат му без особени усилия, но Белия крал бе на повече от хилядолетие, вещ и в магията, и в боя с меч.