— Капан! — изкрещя Таерин опасенията си точно когато от армията на противника се появи причудливата фигура в лилави дрехи. Тя разпери ръце, които завършваха с щипки наместо длани, и произнесе заклинание, от което цялото бойно поле протътна.
Ктхулу ф’хтагн.
Белия крал простена и изтърва меча си, след което се хвана за главата. В този момент от ордата на противника се появи и минотавърът Бракадаз, с масивната си глава на бизон и безчувствен животински поглед. Той сграбчи тялото на Белия крал с огромните си ръчища и измуча, докато Агамон се изправи бавно на крака и вдигна черния си меч.
Камарай извика, заедно с десетки елфи и хора от собствената си армия, но бе твърде късно. Агамон ги бе измамил, точно както се опасяваше Таерин. Той бе предвидил хода на битката и нарочно бе отстъпил към войската си, превръщайки победата в поражение.
С едно-единствено движение черният елф обезглави Белия крал, а след това хвана падналата глава за короната на шлема и я издигна триумфално, като в същото време посочи към армията на Гората с окървавения си, назъбен меч.
— Избийте ги! — изкрещя. — Избийте ги до крак!
Като един, огромната орда орки се спусна напред, следвана от звероподобните обитатели на остров Миной и воините на черните елфи, а Влъхвите на Смъртта полетяха във въздуха и запредоха унищожителните си заклинания.
— Трябва да отстъпим! — извика барон Мюлер на вцепенилия се от ужас Камарай. — Това ще бъде заколение!
— Твърде късно — отвърна кралят на джуджетата Уилям. — Агамон ни заблуди с този дуел, а армията му се е подготвила за битката. Това е краят!
В думите на джуджето прозвуча черно отчаяние.
В този момент напред пристъпи Сикамай, върховният маг на Белия двор. Лицето му бе спокойно, въпреки ужасната гледка, на която бе станал свидетел.
— Ние ще задържим армията с останалите магове — каза той, — вие бягайте. Спасявайте се! Веднага!
Пришпорен от думите му, Камарай даде знак за отстъпление, а елфите, хората и джуджетата отстъпиха назад. Това едва ли щеше да помогне. Жените и децата бяха скрити навътре в Гората и макар веднага да пратиха ястреби-вестоносци към тях, бе ясно, че няма как да се изплъзнат от огромната орда.
Тамарай мислеше като брат си.
— Обречени сме! — извика той. — Поне да отмъстим за краля! Да убием Агамон!
— Не! — отвърна Таерин, който бягаше до тях. — Не те пускам срещу него! Не и отново!
— Малкият жрец е прав — съгласи се Казарада, — а и трябва да имате повече вяра в магьосниците си.
Зад гърба им Сикамай и останалите бели магове нашепваха напевни заклинания, а от земята се издигна мъгла, която полази по дърветата. Те се размърдаха и изтръгнаха корените си от земята, а след това тръгнаха като живи към черната гмеж, която се бе втурнала към тях. За миг орките се стъписаха, но в следващия момент Влъхвите се втурнаха напред и започнаха да сипят демоничен огън по оживелите дървета. И по-лошо — ужасната фигура в лилаво бе излязла напред и щракаше с щипките си, а от нищото се появи триъгълник в цвят, какъвто никой не бе виждал. Той поглъщаше всичко, до което се докосне.
Въпреки това магията на Сикамай и събратята му бе впечатляваща. Нови и нови дървета оживяваха, за да се изправят срещу врага, за да спечелят време за армията от елфи, хора и джуджета, през което те да избягат.
— Какво става? — чу Камарай познат глас и се обърна към Лерта, която бе излязла от дървото заедно с дъщеря си. Думите застинаха в гърлото му, когато видя посивялата коса на вълшебницата и бръчките, загрозили прекрасното ѝ лице. Денонощната битка с Прастария ѝ се бе отразила ужасно.
— Камарай? — попита и Алтира. Макар и не толкова пострадала, тя също изглеждаше състарена и безкрайно уморена.
— Капан! — отвърна вместо него Таерин. — Прастария, Агамон и Бракадаз направиха капан на Белия крал!
— Владетелят ни е мъртъв — отвърна и Тамарай, — изгубихме всичко.
Камарай усети как сълзи се стичат по бузите му. Брат му бе прав. Гората бе паднала. Бе въпрос на време това да стане факт. Ужасният зной от минойския огън, пуснат от минотаврите, вече обхващаше дърветата.
— Все още сме живи — каза обаче Казарада — и трябва да останем такива, ако не искаме Агамон да победи наистина.
— Тя е права — обади се барон Мюлер, — вашите матове ни печелят време, което губим в приказки.
Камарай кимна и изкрещя:
— На конете! Назад, пълен назад! Потегляме към Санпар!
Лерта само поклати глава, но скоро се качи на една кобила с дъщеря си.
Останалите отстъпваха, скрити от дърветата, които продължаваха да оживяват, за да защитят своите вековни покровители.