— Жреци — обади се Буч и плю отново, — страхотно.
Тамарай не отговори, а се загледа по-внимателно в обитателите на лодката. Красив елф на мрака, на видима възраст около седемдесет години, стоеше отпуснат в лодката, очевидно лишен от всякакви сили. Двата плавателни съда бяха вече достатъчно близо един от друг и Тамарай успя да види с орловия си поглед, че устните на пътуващия са напукани, а той самият изглежда крайно изнемощял, като измъчван от жестока жажда. Що се отнася до другия пътник, той не разкриваше нищо от себе си, загърнат от глава до пети с черен плат и дори парчета брезент. Елфът се запита дали не са попаднали на прокажен и за момент съжали, че е насочил „Пияната брада“ към лодката.
В този момент обаче пронизителен женски глас извика за помощ и Тамарай с изненада установи, че гребецът е жена.
— Тази си я бива в гребането — изкоментира той. Годините, прекарани сред джуджетата, го бяха накарали да забрави изящния изказ на сънародниците си от Гората на Всемайката.
— А стига бе — отвърна Буч, — не съм чувал никога за жрици. В Града на онези гадове жените главно са…
Буч не довърши мисълта си, но Тамарай схвана какво има предвид. Елфите на мрака не се славеха с равнопоставено отношение между представителите на различните полове. Жените се използваха за разплод и нямаха никакви права. Да видиш такава, загърната с жреческо було, бе истинска изненада.
Скоро щеше да разбере отговора на загадката. Корабът стигна до лодката и джуджетата спуснаха въжена стълба, по която пътуващите в нея да се изкачат на палубата му. Забулената в черно жена обаче ги изненада — хвана изнемощелия елф за врата като котка и с един гигантски скок се озова на борда.
Към нея мигновено се насочиха дузина аркебузи, а в ръката на Буч се появи пистолет. Огнестрелните оръжия бяха ново откритие за джуджетата, но вече бяха доказали своята изключителна ефективност в битки с всякакви същества, включително такива със свръхестествена сила. Тамарай обаче не ги обичаше и вместо това извади сабята си, готов за схватка.
Въпреки това не бе оптимист. Ако жената срещу тях бе способна на такива скокове, вероятно имаше огромна магическа сила. Дори да успееха да я победят, това щеше да им отнеме много жертви.
Тя обаче не изглеждаше склонна да се бие, а постави елфа на мрака върху палубата, като внимаваше да не разкрива нито милиметър от кожата си на слънце.
Внезапно Тамарай разбра каква е пътницата, дошла на кораба им.
— Вампир — каза простичко той.
Джуджетата се разшумяха обезпокоени.
— Схватлив си — отвърна присмехулно жената, — но да, аз съм Казарада, вампир от гладиаторските арени на Иррхас-Аббат. Този в краката ми е Таерин, младши жрец на Рамакар, господаря на войната.
— Защо тогава се качвате на борда — отвърна враждебно Буч и свали пистолета към елфа. — И без номера. Дори да ни убиеш, приятелят ти ще загине пръв.
— Този? Приятел? — изсмя се Казарада. — Забравете. Мозъкът му е изсъхнал от жречески безумия.
— Защо тогава бягате? — намеси се Тамарай. — За теб разбирам, че едва ли би искала да свършиш на арените. Защо обаче ти е да мъкнеш и жреца със себе си? За заложник?
— За съратник — отвърна късо вампирката и сякаш се прегърби. — Ние сме поклонници на Рамакар.
— Като всички в проклетия ви град — отговори Буч и джуджетата наоколо замърмориха одобрително.
— Информацията ви е стара, джуджета — отвърна Казарада. — Преди три нощи видях как воини, изпратени от Черния крал и предвождани от нещо средно между рак и октопод, убиват ангел на господаря Рамакар. С Таерин бягаме от това място заради живота си, а и за живота на всички вас.
— Как пък не — обади се едно от джуджетата. — Да ги застреляме. Буч!
— Само опитайте — гласът на забулената вампирка бе спокоен, но пълен с неприкрита заплаха.
Тамарай бе замръзнал на мястото си, потресен от думите ѝ.
— Рак и октопод ли? — повтори той. — Имаш предвид Ми-Го, Великата раса?
Казарада поклати глава.
— Нарече се просто Прастария.
— Това е невъзможно — продължи Тамарай, — тази раса е изчезнала.
— Кажи го на приятелите ми, които умряха миналата нощ — отвърна с горчивина вампирката. — Онова нещо бе реално като мен или теб.
— За какво говорите, Там? — попита Буч. Гласът му бе пълен с тревога. — Каква е тази Велика раса?
— Дълга история — отвърна Тамарай, — дълга, забравена история. Която трябва да остане забравена. Не е възможно да са се върнали.