Выбрать главу

През цялото време най-много им помогнаха Лерта и Алтира. Състарени и обезсилени от битката с предводителя на Великата раса, двете вълшебници успяха да направят нова забележителна магия, която някак си скъсяваше разстоянията, които можеха да изминат. Така пътуването до Санпар, което при нормални обстоятелства щеше да им отнеме седмици, трая само няколко дни. Дори и тук обаче Лерта и Алтира трябваше да се надпреварват с Прастария. Посивялата магьосница предупреди Камарай, че той прави същото заклинание, а дъщеря ѝ усети, че Влъхвите на Смъртта също са запрели някаква адска магия, но без да може да определи от какво естество.

Двете бяха последната защита на бегълците от магическите атаки на противника. Всички вълшебници бяха загинали заедно с Гората, чиито дървета съживиха със заклинанията си. Без тях и Белия крал войниците нямаха друга защита срещу злата магия на черните елфи и техния съюзник.

В този момент Камарай щеше да рухне, ако не бе подкрепата на Казарада. Вампирката винаги бе до него, когато той трябваше да сподели страховете и притесненията си, а също и непосилната отговорност, стоварила се върху раменете му след гибелта на Белия крал. По-старите благородници, сред които бе и чичо му Рисафай, изпаднаха в ступор от загубата на Гората, така бяха и много елфи от редовата войска. Всички те очакваха Камарай да им посочи избавлението, но зеленокосият елф не бе сигурен, че е постигнал друго с позорното бягство, освен отлагане на неизбежната гибел. Казарада обаче бе готова със съвети, които ангажираха ума му и не оставяха време за притеснение. Макар да нямаше опит във военната техника, тя бе оцеляла месеци на гладиаторските арени в Иррхас-Аббат и знаеше как да печели хората. Под нейните наставления Камарай винаги излизаше пред останалите като уверен, спокоен рицар, с излъскани доспехи и свален шлем, който откриваше красивите му лице и зелени коси. Казарада бе и тази, пред която той упражняваше погледа, с който да поведе останалите. Тя му даваше и необходимите ласки и нежност, които го отпускаха в нотите, когато мракът изглеждаше безкрайно гъст, а надеждата — прекалено далечна. В нейните прегръдки заспиваше, от нейния шепот се събуждаше, за да може да помогне на народа си и на този на джуджетата да оцелеят.

Но дори с вампирката нямаше да успее, ако не бе помощта и на брат му. Тамарай реши да бъде символ и гордо застана пред останалите, съобщавайки им, че е оцелял след нападението на Агамон и е надвил самата смърт. Той шокира сънародниците си, като им призна, че е спасен от жреца на черните елфи, Таерин, и че го обича. Така си спечели шушукането на мнозина и неодобрителни погледи, особено от страна на паладините и техния предводител Мюлер, а също и на лорд Рисафай. В крайна сметка обаче историята за невъзможната любов, победила вековната омраза и смъртоносното острие на Агамон, спечели сърцата на мнозинството елфи и джуджета, а също и мускетарите и техния предводител Венсан, които изглеждаха с по-освободени виждания. Камарай забеляза особената радост в очите на джуджешкия капитан Буч и се досети, че старият моряк отдавна е знаел истината за брат му.

Тамарай бе вдъхновение и за самия него и Камарай престана да прикрива проявите на нежност между себе си и Казарада пред останалите войници, а това вдъхна кураж на всички.

— Хубаво е, че в семейството ми има и такива, които си падат по жени — коментира сухо лорд Рисафай, — макар че щях да предпочета да са живи.

Но дори и неговото неодобрение не трая дълго. Заплахата за края на света изглеждаше все по-реална на фона на изгорялата Гора и падналото кралство на джуджетата и никой не държеше на старите традиции кой знае колко.

Накрая пратеници на крал Балдуин посрещнаха бегълците с топла храна и прясна вода, което много облекчи положението им, а след това ги изпроводиха зад високите стени на Санпар, съпътствани от все по-голямо множество селяни, които диреха помощ срещу приближаващия враг. Благородниците от Санпар обаче получиха тревожни новини — според съобщенията, които техните съгледвачи бяха изпратили по ястреби-вестоносци, войската на противника се придвижвала с неестествена скорост, дори по-голяма от тази на армията, предвождана от Камарай, а в редиците ѝ имало пълчища оживели скелети, които крачели без умора напред.

— Некромантия — пребледня Алтира, когато чу това, — ето какво са направили Влъхвите.