Ала зад стените на Санпар всички си позволиха поне малко надежда, която да сгрее сърцата им, дори когато от хоризонта се зададе черната армия с плющящи знамена, на които бе изобразена черна корона на шахматен фон — символът на властелина от Иррхас-Аббат.
Камарай знаеше, че надеждата може да е като моркова, поставен пред муцуната на магарето, за да го кара да върви вечно напред. Хората изглеждаха самоуверени зад високите си стени, а рицарите и мускетарите им бяха далеч повече от тези, дошли на помощ в Гората.
Ала армията, събрала се пред Санпар, бе още по-голяма и оставаше въпросът могат ли да я спрат, при положение че дори мъртвите се бият за нея.
Глава двадесет и първа
— Казваш, че Прастария не е нападнал? — попита капитан Буч, захапал къса луличка, от която пафкаше тютюн.
— Не — поклати глава Лерта и посочи лулата, — а това, да знаеш, е много вреден навик.
Вълшебницата и джуджето разговаряха в просторна зала, отделена за магьосницата и нейната дъщеря. Освен тях вътре присъстваха още Тамарай, който бе довел капитана, жрецът Таерин, зеленокосият Камарай и неговата приятелка, вампирката Казарада.
— Остави здравето ми на мира — поклати глава Буч, — това нещо ме притеснява.
— Да си призная — намеси се Алтира, — атаката на Прастария не ми липсва. Никога не съм се сблъсквала с подобна сила, дори при срещите си с Корфин, Върховния Пилигрим на Тъмното начало.
— Но Буч е прав — поклати глава Лерта. Посивялата коса падна по лицето и, все още красиво, но вече белязано от възрастта. — Това, че не напада — продължи магьосницата, — означава, че се пази за нас.
Алтира пребледня.
— Сигурна ли си? — попита по-младата вълшебница.
— Да — кимна майка ѝ, — предводителят на Великата раса смята, че съм го предала заради това, че не съм довършила заклинанието за завръщането му. Той иска да ми отмъсти. За него тази битка е лична.
— И сега има перфектната тактика — въздъхна Камарай. — Ще изчака да се уморите в битката с Влъхвите на Смъртта и останалите магове на черните елфи…
— … и след това ще нанесе своя удар, когато вие сте уморени, а той — с все още пресни сили — довърши Казарада.
— Сладко е, че се допълвате един друг — изкоментира Алтира.
Камарай се изчерви, но вампирката се разсмя.
— Затова доведох джуджето тук — обади се Тамарай, връщайки ги към темата, — капитан Буч и крал Уилям смятат, че имат стратегия, с която да победят магьосниците.
— Късмет в това — изсумтя Таерин.
— Късметът няма нищо общо — поклати глава Буч, — през последните дни говорих с барон Мюлер, предводителя на паладините. На ръба сме да създадем супероръжие, с което да попилеем немъртвата напаст и призовалите я магьосници.
— Абсурдно — каза жрецът. — Смятате да успеете там, където Белия крал се провали. Как?
— Технология — отвърна капитан Буч, — магия, която няма как да научиш от старите летописи.
— Ами използвайте я тогава — посъветва го Казарада, — не разбирам защо си дошъл тук.
— За да ни предупреди — съобрази Лерта. — Ти искаш да останем тук и да се подготвим за битката с Прастария, като гарантираш, че ще се погрижиш за Влъхвите и техните немъртви.
— Точно — кимна Буч, — искам да сте свежи, когато онова чудо се появи. А повярвайте, то ще се появи.
— Оръжието ти обаче не може да подейства срещу самия него, така ли? — попита Алтира.
Буч поклати глава.
— Опитахме по време на битката в открито море. Нашите оръжия не могат да го засегнат.
— Но вярваш, че могат да засегнат Влъхвите? — попита Таерин. — Колко интересно.
— Не вярвам — сряза го Буч, — знам. Стрелял съм по вашите магьосници и съм ги виждал да умират.
— Значи става дума за оръдията ви — продължи жрецът. — Нека предположа, свързано е с така наречената пиперница, нали? Добро приспособление, но със сериозен недостатък. Застопорено е на едно място. А нашите магьосници са подвижни, като всеки елф.
— Намерих чалъм и за това — каза Буч, — благодарение на барон Мюлер и посредничеството на граф Венсан, който го убеди да съдейства. Ще създадем технология, която ще спре черните магове и техните немъртви.
— Направо ти повярвах — изсмя се Таерин.
— Таерине, престани — постави ръка на рамото му Тамарай, — никой не се опитва да пренебрегне твоята раса. Просто имаме проблем и се мъчим да го разрешим.
— Дойдох тук заради моя бог и останах заради теб — отвърна Таерин, — но не очаквай да ми е приятно как обсъждате да избиете представителите на моя народ.
— Само маговете и немъртвите — вдигна ръка Буч, — едните заради силите, които владеят, другите заради това, че не им е мястото на този свят. Няма да използваме тези оръжия срещу други живи същества, дори орки. А след като войната приключи, ще ги унищожим.