Паладини и мускетари вече тичаха към нападателите, но бе твърде късно. За броени минути Мандас отвори портата и немъртвата напаст нахлу през процепа. Скелетите бяха разтворили усти в беззвучни крясъци, а злокобната светлина в празните им очни кухини блестеше по-силна от всякога. Воините, дошли да спрат търговеца, трябваше да спасяват самите себе си от новите врагове.
Мандас изпъна рамене, когато през отворените порти влезе делегацията на Иррхас-Аббат. Лорд Агамон, благородникът, който му беше продал толкова много скъпоценности, вървеше най-отпред, а от дясната му страна крачеше страховит минотавър с глава на бизон. Зад тях имаше магьосници-елфи и причудлива, забулена в лилаво фигура, чието присъствие накара Мандас да потрепери, макар търговецът да не бе сигурен защо.
— Господарю Агамон — каза угоднически, — направих както заръчахте. Надявам се и вие да изпълните своята част от сделката. Обещахте ми много пари и…
— Ето ти нещо по-добро — отвърна Агамон и изтегли назъбения си меч от ножницата, след което го заби в стомаха на търговеца. В същото време магьосниците около него изрекоха вълшебни думи и от нищото се появиха черни светкавици, които овъглиха телохранителите на Мандас.
— Този, който е предал веднъж — каза елфът албинос, — няма да се поколебае да го направи отново. Не знам дали някой като теб може да изпитва угризения, но… — Агамон се усмихна — знай, че обрече расата си на гибел заради пари, които, дори да беше получил, нямаше да ти свършат никаква работа.
Агамон изтегли меча си от корема на Мандас и вдигна ръка на приближените си.
— Оставете тази отрепка да страда. Искам да изкара следващите няколко часа в размисли за това какво е направил.
След тези думи елфът се усмихна дори още по-широко.
— За сметка на това, избийте останалите!
Немъртвите скелети нахлуха в града — пълчища, пред които слезлите от крепостната стена защитници изглеждаха твърде, твърде малко.
— Саеркин — обърна се Агамон към магьосника до него, — искам да намериш джуджетата и да унищожиш досадните им играчки. Бракадаз, на теб оставям кралското семейство на човеците. Елфите обаче са мои. За теб, Прастари…
— Знам какво да правя — отвърна забуленото в лилаво същество и вдигна ръка. Щипките му затракаха, пипалата под брадата му се размахаха. Пред него блесна сияйна светлина, която отвори правоъгълен портал.
— Има нещо, което отдавна трябваше да приключа — рече предводителят на Ми-Го и пристъпи през портала, който изчезна със съскане зад него.
Камбаните за тревога огласиха следобеда и лъжицата със супа, която Камарай бе поднесъл към устата си, застина.
— Нападат? Вече? — не разбра зеленокосият елф, когато вратата се отвори и в стаята връхлетя лорд Рисафай.
— Проникнали са в града! — извика старият благородник.
Камарай усети как кръвта замръзва във вените му.
— Предатели — с горчивина отвърна Рисафай, — отведе ни към заколение, племеннико.
— Това не е честно, Рисафай — изправи се Казарада.
— Честно или не, аз отивам да умра за своя народ — избухна благородникът, — явно съм последният от семейството, който му е верен!
Рисафай изтегли меча си и излезе навън.
— Чичо! — извика Камарай и се изправи, забравил ранната си вечеря.
— Това е неговият избор, Кам — поклати глава вампирката, — той избра да ти се сърди.
— Не искам да го наранявам — поклати глава елфът.
— Той наранява теб, брат ти и самия себе си — отвърна Казарада, — а и е най-малката ни грижа.
Зеленокосият кимна, макар и с нежелание, и след броени минути излезе от покоите си в пълно бойно снаряжение, следван от покритата с люспестата си броня Казарада. Част от елфическите благородници, особено по-старите, бяха тръгнали с Рисафай, но повечето очакваха заповедите му.
— Хората ни дадоха убежище — извиси глас Камарай — и заслужават защитата ни! На рат, приятели мои! За мен бе гордост да служа редом с вас!
— А ще имаш ли нещо против да се бия редом с теб? — дочу познат глас и видя брат си. Забралото му отново бе спуснато, но очите му блестяха от нетърпение.
— С гордост — кимна Камарай, но след това приближи брат си и му прошепна: — Да не си и помислил да търсиш Агамон.
— А ако той ни намери? — отвърна също толкова тихо Тамарай.
— Тогава ще го довършим заедно — рече Казарада, която не пропускаше нищо от разговора им.
Камарай кимна и поведе елфите извън двореца, в който бяха настанени, към улиците на града, които гъмжаха от все повече скелети. Всеки, паднал от остриетата на немъртвите, се надигаше като такъв. Армията на противника непрекъснато нарастваше.