След броени минути схватката заприлича на кървава баня. Минотаврите, стаявали яростта си почти през цялата война, постепенно изгубиха дисциплина и фалангата им се разпадна на отделни чудовища, които захвърлиха оръжията и започнаха да разкъсват с голи ръце противниците си, като ги намушкваха на огромните си рога. Рицарите и мускетарите също нямаше как да останат в бойна линия при това положение и битката се превърна в поредица от единоборства.
Венсан печелеше своите, на върха на стихията си, прескачайки тромавите си противници, забивайки шпагата си в дебелите им вратове или незащитени стомаси, разгневен и омерзен, че тези твари са стигнали чак дотук, в двореца на неговия крал, а преди това са опустошили всичко по пътя си, включително прекрасната Гора на елфите и самия Санпар. Всичко, за което той и по-модерните благородници се бяха борили — красота, свобода — бе на път да бъде стъпкано от тези примитивни създания и извратените им кукловоди от Иррхас-Аббат, чиято истинска същност стана ясна на всички.
Мюлер също напредваше неумолимо, а доспехите му поаленяха от кръвта на минотаврите пред него. Рицарят обезглавяваше противниците си с по един удар и Венсан се почувства като в скотобойна.
Неусетно минотаврите сякаш свършиха и мускетарят се подготви да вдигне победно шпагата си, когато видя гледка, която смрази кръвта във вените му.
Бракадаз, царят на остров Миной, докопа Балдуин, изби меча от ръцете му и отхапа върха на черепа му с едно щракване на масивните си челюсти. Писъкът на кралица Маргарет, която, противно на всеки съвет на здравия разум, бе слязла дотук, прекъсна, когато Бракадаз метна меча на краля по нея и буквално я закова към стената на кралския дворец. След това отметна глава назад и измуча триумфално.
— Не! — изкрещя Мюлер, като посече последния човек-бивол пред себе си и се хвърли към Бракадаз. Паладинът скочи към огромното чудовище и замахна с меча си към него. Захвърлил брадвата си някъде настрани по време на битката, Бракадаз блокира с дясната си ръка, която падна отсечена.
Но това не бе краят. С оцелялата си лява ръка минотавърът хвана паладина за врата, а след това с всичка сила блъсна главата си в тази на рицаря и я смачка на пихтия, с все шлема, който я защитаваше.
Венсан не издържа и повърна. Докато го правеше, погледът му обходи бойното поле наоколо и мускетарят осъзна, че е останал сам, съвсем сам с царя на минотаврите. Всички останали — рицари, мускетари и звероподобни — бяха мъртви.
Вдигна шпагата си пред Бракадаз, който бе тръгнал към него. Исполинското същество кървеше обилно, но дори това явно не го смущаваше. Говеждите му очи оставаха тъпи и безчувствени, сякаш не можеше да разбере какво точно се случва.
Внезапно Бракадаз се втурна напред, навел глава, и Венсан успя само да замахне с шпагата. Тънкото острие остави кървава резка по бизонската глава, при което се огъна и се счупи. Грамадната чутура на минотавъра го блъсна в гърдите и ребрата му изпращяха. Прониза го адска болка и той изкрещя, след което се просна по гръб.
Бракадаз, очевидно обезсилен от кръвозагубата, падна на колене над него и надигна масивната си глава за последен смъртоносен удар.
Прозвуча изстрел. Куршумът се заби в ухото на съществото и то измуча от болка, след което обърна кървясалия си поглед към наглия нападател.
С премрежени от болка очи Венсан съзря Беатрис — вдигнала пистолет, цялата трепереща.
Мускетарят стисна зъби. Нямаше да позволи на минотавъра да убие и нея. Събра последни сили и заби парчето от шпагата си в окото на разсеялия се звяр.
Бракадаз потръпна и се стовари върху него.
Тази битка щеше да е трудна, осъзна Казарада, още след първата размяна на удари. Вероятно не трябваше да бъде изненадана — все пак Агамон бе успял да убие Белия крал, макар и с подлост. В битката си с тях обаче черният елф нямаше нужда от чужда помощ. Да се биеш с него бе като да се опиташ да хванеш вода — той бе навсякъде и никъде, ловко се изплъзваше от атаките им, блокираше тези, които успяваха да го стигнат, както с назъбеното острие на меча си, така и с дългия си кинжал.
А контраатаките му не бяха безопасни. Макар и притиснат от двама елфически рицари и вампирка със сили и бързина, които надхвърляха неговите, Агамон успяваше да отвърне на ударите им и от време на време мечът или кинжалът се стрелваха като змии към тях. Тамарай изгуби шлема си след поредния тежък удар на черния елф и вероятно щеше да загине, ако Казарада не го бе избутала настрана. Миг по-късно вампирката трябваше да помага и на Камарай, който бе останал сам срещу черния лорд и получи тежка драскотина точно над очите.