Вероятно отново Френч стана причина за окончателната развръзка. Мороните не посмяха да използват пълната мощ на оръжията си, може би за да не застрашат живота на предполагаемия си събрат. Френч използваше безскрупулно подобни жестове. Още докато Черити се търкаляше отчаяно по пода, за да избегне лазерните светкавици, той вдигна харпуна си, прицели се спокойно и дръпна спусъка. Един от мороните се олюля, изпусна оръжието си, сграбчи с четирите си ръце дългата стоманена стрела, стърчаща от гърдите му, и се строполи. Останалите застинаха за секунда, втренчили се объркано във Френч. Неговите ловки пръсти вече поставяха втора стрела в харпуна. Колкото и кратка да бе тази пауза, тя бе достатъчна: Черити се завъртя със светкавично движение, дръпна оръжието от рамото си и натисна спусъка. Скудър също откри огън. Нито един от двамата нямаше време да се прицелва, но оръжията им се оказаха по-ефективни от лазерите на мороните. Светлозелените лазерни светкавици експлодираха в стената зад мравките и я потопиха в ярка жарава. Горещината бе толкова интензивна, че и Черити усети жаркия полъх, а Френч се олюля назад с вик на болка. От гуменото покритие на костюма му се стелеше сив дим. Хитиновите обвивки на мороните бяха обгърнати в пламъци.
Черити вдигна лявата си ръка пред лицето, за да се предпази, и погледна към отсрещния край на коридора. Той се бе превърнал в истински ад от бяла жарава и обзети от конвулсии сенки. Разтопен метал се стичаше със съскане към пода, пламъците лазеха към сивата паяжина, покриваща стените и тавана. Обзета от ужас, Черити осъзна, че както нейното собствено оръжие, така и оръжието на Скудър бяха включени на максимален разход на енергия. В подобна среда допускането на такава небрежност би могло да бъде смъртоносно. Намираха се в космическа станция. Зад част от стените, покрай които преминаваха, нямаше нищо друго, освен безвъздушното космическо пространство.
Усети движение под себе си, после чу полузадушен глас, който викаше нещо неразбираемо. Скочи уплашена и установи, че е затиснала Гурк под себе си.
— Проклятие, да не искаш да ме умориш? — закашля се Гурк.
— Всъщност би трябвало да те уморя, идиот такъв. Шегичката ти можеше да ни коства живота, ясно ли ти е?
Тя бавно се изправи, хвана ръката на Гурк и го изправи така грубо на крака, че джуджето нададе вой.
— Е, нали не успяха да ни изтребят! — измърмори Гурк.
Черити не му отговори и хвърли бърз поглед към Стоун и Скудър.
— Някой ранен ли е? — попита тя.
Скудър само поклати глава. Стоун се изправи несигурно, втренчил невярващо поглед в оръжието в своите ръце. Черити го огледа много внимателно. Всички бяха нервни, но след събитията от последните часове Стоун явно бе подложен на невероятно напрежение. Реши да го държи под око. После се извърна към Френч.
Мравешкият му костюм все още димеше тук-там. Гумата се бе издула, на места имаше големи грозни изгорели петна. Самият Френч явно не бе ранен, а само се бе отпуснал безсилно.
— Всичко наред ли е? — попита Черити.
В първия момент Френч изобщо не реагира, а бе втренчил неподвижен поглед към дъното на коридора. Горещината бе намаляла, но стената все още тлееше. По овъглените хитинови черупки на мороните пробягваха малки жълти пламъчета.
Френч продължаваше да се взира във воините морони. Вдигна ръка и започна да масажира несъзнателно болящата го лява ръка.
— Един липсва.
Черити го погледна въпросително.
— Аз убих един — продължи Френч. — Там лежат още трима.
— Това прави общо четири — отвърна Черити. — И какво от това?
— Бяха петима.
— Сигурен ли си? — попита уплашено Скудър. — Аз видях само четирима.
— Аз също — добави Стоун.
Френч поклати упорито глава.
— Бяха петима. Напълно сигурен съм. Един се е измъкнал.
Скудър изруга и прехапа устни, а Стоун пребледня. Гурк предпочете да замълчи и се сви под погледа на Черити като пребито куче.
— Това означава, че след секунди ще са тук — обади се Черити със спокоен глас. После се извърна към Гурк и му хвърли леден поглед: — Много ти благодаря, Гурк.
Гномът отвори уста, за да й отговори, но Черити го прекъсна с рязък жест:
— Ще изясним това по-късно — отбеляза тя. После се извърна към Френч и го подкани: — В такъв случай, хайде!
— Накъде?
Черити посочи с дулото на оръжието си вратата, зад която се намираше първоначалната им цел.