— Да изпратя ли няколко човека долу? — попита дежурният.
Хартман размисли за секунда, но после поклати глава.
— Не. Само изключете алармата.
Дежурният се подчини. Тишината, последвала силния, изопващ нервите до скъсване вой на сирената бе за Хартман още по-непоносима. Въпреки това гласът му прозвуча спокойно и не издаваше нищо от неговите истински чувства:
— Събудете хората. Да бъдат в бойна готовност, но без да предприемат все още нищо.
Отвори едно от шкафчетата, извади колана си с кобура и го закопча.
— Отивам долу да проверя какво става.
Офицерът понечи да се надигне от стола си, но Хартман махна с ръка.
— Отивам сам.
Последният залп прогони Скудър от позицията му пред вратата. Ожесточената съпротива на Скудър и горещината в тесния коридор отвън, чиито стени непрекъснато се нажежаваха до червено от изстрелите от лазерното му оръжие, задържаха до този момент мравките на дистанция. Сега вече обаче те започнаха да се прицелват по-добре. Черити бездруго не разбираше как Скудър успява да устои на превъзхождащия го противник. Отвън в коридора сигурно лежаха повече от дузина убити мравки. Ужасяващата горещина сигурно бе станала причина за смъртта на още толкова. Тук вътре междувременно също бе станало толкова горещо, че едва можеха да дишат. Единствената причина, поради която все още не бяха просто прегазени, бе, че атакуващите ги воини на мороните не бяха и наполовина толкова интелигентни, колкото събратята им, с които Черити се бе запознала на Земята. Умееха превъзходно да боравят с оръжията си и реагираха бързо и прецизно като роботи. Ако не знаеше, Черити би могла да се закълне, че не са мислещи индивиди, а дресирани животни, жертващи сляпо живота си само защото някой им е наредил.
Стреля през вратата навън, без да се прицелва, и отново се извърна към Френч, за да му помогне с обличането на костюма. Той се оказа изключително непохватен. По нареждане на Черити бе свалил шлема си, но продължаваше да го притиска страхливо към гърдите си, докато Черити за последен път педантично проверяваше дали всички закопчалки на костюма му са затворени, Френч се олюляваше под допълнителната тежест и макар да се стараеше с всички сили да не му личи, Черити усещаше, че е на края на силите си. Забележката му за Зоната на тежестта не й излизаше от ума. Очевидно не навсякъде на борда на космическата станция гравитацията бе еднаква. Ако Френч бе роден и израснал в зона със значително по-малка гравитация, сега би трябвало да има чувството, че носи товар, тежащ тонове. Тя самата започваше да усеща неприятно тежестта на бутилката с кислород.
— Да не се стреснеш! — предупреди го тя и докосна бутон върху миниатюрното табло на костюма.
Френч се стараеше с всички сили да се владее, но все пак подскочи, когато прозрачният шлем от изкуствен материал се разгъна от яката на костюма му и се изду в полусфера. Очевидно никога преди не бе виждал подобен костюм.
Черити се убеди, че нейният собствен костюм и този на Гурк са добре закопчани и хвърли последен изпитателен поглед към вратата. Скудър сигнализира с жест, че трябва да побърза и същевременно отново даде поредица от изстрели към коридора. Въздухът отвън пред вратата затрептя от горещина. В действителност Скудър не се целеше в нападателите, а просто изграждаше непреодолима бариера от жарава между тях и скривалището на групата. Все пак обаче дори мороните не бяха толкова глупави, та да не се появят рано или късно с бронирани костюми и тежки оръжия.
Черити даде с глава сигнал на Стоун, Гурк и Френч да се отдръпнат от отсрещната стена на помещението, вдигна оръжието си и се прицели някъде между два от носещите пръти на стоманената конструкция. Регулиран на максимално фокусиране и възможно най-голямо отдаване на енергия, зеленият светлинен лъч проряза метала със съскане и искри. Ставаше бързо, но не толкова бързо, колкото се надяваше. Стената се състоеше от два сантиметра дебела стомана. Дори с мощното лазерно оръжие щеше да й е необходим четвърт час, за да направи достатъчно голям отвор. Ами ако мороните бяха преустроили орбиталния град в по-голяма степен, отколкото й бе известно? Ако зад тази огъната стена се окаже не космическото пространство, а друга зала, пълна с въоръжени воини мравки, които вече ги очакват…
Внезапно лазерният лъч попадна на празно пространство. Чу се силно съскане и нещо изсмука пламъците навън.
Черити измести лазерния лъч малко вляво и започна да разширява отвора. Съскането прерасна в свистене. Помещението се изпълни с движение, щом струята въздух помете всичко, което не бе достатъчно тежко или не бе закрепено по някакъв начин.