— За Бога, какво правиш? — изрева Скудър откъм вратата.
Черити отпусна за момент пръста си от спусъка и хвърли поглед натам. Въздушният поток навън бе започнал да всмуква дим и пламъци откъм коридора, така че Скудър не виждаше почти нищо. Внезапно над вратата замига червена сигнална лампичка и тежката метална плоскост започна автоматично да се затваря. Черити се стресна, грабна една от бутилките с кислород. С един скок се озова до Скудър и постави бутилката в отвора. Металната врата притисна с грохот бутилката. Към пращенето на пламъците и съскането на все по-бързо изтеглящия се през отвора въздух се добави измъченият вой на претоварен електромотор. Миг по-късно от един от вентилационните отвори до вратата се понесе сив дим.
Скудър я изгледа изумен.
— Какво правиш?
Черити го накара с жест да замълчи и се втренчи в коридора. Димът и пламъците се бяха обединили в ураган, който нахлу с такъв вой и сила през вратата, че тя едва успя да устои. Изчака с притаен дъх една, две, три секунди. Откъм коридора се понесе бърза поредица от тъпи удари. Черити си отдъхна. Очевидно при аварийни случаи автоматиката функционираше така безотказно, както и преди половин век. Компютърът бе затворил херметически всички врати в района около помещението с повредена външна стена. Потокът от пламъци, дим и сажди след секунди пресекна. Отблясъците от пожара в коридора станаха по-тъмни и накрая изчезнаха.
Скудър вдигна вежди в жест на одобрение, щом осъзна какво е сторила.
— Изгаси огъня ми — каза той с пресилен упрек.
После се надигна и погледна внимателно навън в коридора.
— Всичко е ясно — продължи Скудър. — Успя да неутрализираш и мравките.
Усмивката му замръзна, щом улови погледа на Черити. Тя самата бе малко объркана. Познаваше достатъчно добре сарказма на Скудър. Известно й бе, че цинизмът му е престорен и истинските му чувства са други. Въпреки това усети раздразнение, почти яд. Може би се бе докоснал прекалено близо до смъртта, за да е в състояние да се шегува. Бързо се извърна и втренчи поглед в стената. Лазерното й оръжие продължи да изхвърля зелен огън към стоманата и да я разтопява. Миг по-късно и Скудър застана до нея и започна да разширява отвора в другата посока.
Въпреки това им бяха необходими около петнадесет минути, за да изрежат дупка в стената, достатъчно голяма, за да може да премине човек. Постоянно се налагаше да прекъсват, за да могат лазерните оръжия да изстинат или очите им да си починат за миг. Дулото на лазерното оръжие в ръцете на Черити вече се бе нажежило до червено. Най-после огромната стоманена плоча се отдели от стената и безшумно пропадна навън. Черити хвърли поглед към индикатора за зареждането и установи, че батериите й работят едва с десет процента от нормалната си мощност. Нямаше да могат да стрелят още дълго с тези оръжия.
Позволи си лукса да затвори очи за няколко секунди и да не мисли за нищо. После се извърна към Френч и го подкани:
— Е, добре. Вие сте пръв.
Френч я изгледа недоумяващо. Мъртвешки бледото му лице изглеждаше дребно под прозрачния шлем. Говореше нещо. Устните му се движеха, но не се чуваше никакъв звук. Едва сега Черити се досети, че тук вече господства вакуумът на космическото пространство и тя не би могла да чуе каквото и да е.
Включи предавателя на шлема си и подкани с жест Френч да стори същото.
— Вървете напред — повтори Черити. — Вие знаете пътя.
В очите на Френч се появи паника. С престорен оптимизъм, какъвто изобщо не усещаше, тя продължи:
— Не се бойте. Нищо не може да ви се случи.
— Това… това е Мъртвият свят — проломоти Френч. — Ние… ние всички ще загинем. Ще замръзнем или ще изгорим.
— Нищо подобно няма да се случи — увери го Черити. — Тези костюми са добри. Те ще ни предпазят.
Тя отново се усмихна окуражаващо.
— Нали ние идваме от това място? Отвън. Забравихте ли вече?
Черити не бе убедена, че Френч й повярва. Може би по-скоро му подейства страхопочитанието, което изпитваше пред новите си познати. Възприемаше ги като божества или поне като свръххора. Във всеки случай Френч се успокои. Все още бе малко нервен, но в погледа му липсваше паниката отпреди. Направи колебливо крачка през дупката във външната стена и вдигна ръце. Бавно промуши горната част на тялото и главата си през отвора. Черити успя да го хване в последния миг, осъзнавайки грешката, която бяха на път да допуснат.