— Почакайте — извика тя.
Посочи с жестове и на останалите да не мърдат. Френч я погледна уплашено. Черити се приближи бързо към шкафа, откъдето бяха извадили костюмите, и взе едно от осигурителните въжета. Закрепи го за своя костюм и този на Френч и показа с жестове на Скудър да стори същото с Гурк и Стоун. Освен нея самата и може би Гурк никой от останалите не бе носил скафандър и не се бе придвижвал в открития Космос.
Взетите от нея предпазни мерки се оказаха наистина необходими. Едва бе пристъпила след Френч навън, и от нея се махна невидим товар. Френч плуваше пред нея в безвъздушното пространство като причудлива гигантска риба. Предпазното въже проблясваше в сребристо във вакуума, а външната стена на орбиталния град безшумно се отдалечи под краката й. Черити се движеше по начина, по който я бяха обучавали. Приплъзна се в обратна посока и докосна леко извитата повърхност на космическата станция подобно на падащ лист. С леко прищракване електромагнитите на подметките на нейния костюм се включиха. Убеди се, че има солидна опора, после хвана въжето и издърпа Френч обратно. Това окончателно затвърди илюзията за гигантска риба, хваната на въдицата й.
Той очевидно нямаше опит с ходенето с магнитни обувки, защото инстинктивно опита да откъсне крака си от пода. Черити му показа как да върви по-лесно, придвижвайки крака само с леко извъртане, но го предупреди да изчака. Загрижено хвърли поглед към лицето му. Изражението му свидетелстваше за смъртен страх. Черити отправи гореща молитва към небето неговият респект пред нея и останалите да се окаже по-голям от страха, после включи отново предавателя си.
Дишането на Френч бе забързано и накъсано. Целият трепереше.
— Ще… ще отидем на Земята — изломоти той. — Ние… ние всички…
— Нищо подобно няма да се случи — прекъсна го рязко Черити. — Може би един ден ще ви вземем там, Френч, но не по този начин. Пътуването би било прекалено дълго и не особено удобно и приятно. Моля ви, стегнете се. Нищо няма да ви се случи!
Чудото се повтори, Френч отново се успокои. Черити обаче с ужас осъзна, че ако се случи и най-малката неприятност, той просто ще се срине духовно. Тогава не се знаеше как ще реагира. Трябваше добре да внимава за него.
— Моля ви, Френч — продължи тя настойчиво. — Нямаме много време. Кислородът ни ще стигне само за два часа, а вероятно ще ни преследват. Покажете ни пътя към вашето Убежище.
— Аз… аз не зная — заекна Френч.
Погледът му шареше във всички посоки, оглеждайки външната повърхност на орбиталния град. Бяха избрали твърде неподходящо място, за да излязат в открития Космос. Орбиталният град имаше формата на огромно колело, в чийто център се намираха генераторът и най-важните захранващи блокове. По спиците и по самото колело бяха разположени жилищните и работните помещения за екипажа. Орбиталната станция действително имаше класическата форма на едно съоръжение, описвана от поколения автори на научнофантастични романи и филми. В случая обаче Черити и останалите бяха излезли откъм външната страна на колелото, така че още след няколко крачки кривината на изкуствения свят под краката им стана прекалено голяма и всичко изчезна зад хоризонта.
Черити посочи с ръка зад гърба си.
— Елате. Оттам ще имаме по-добра видимост.
Френч послушно я последва. Пристъпвайки неумело, Черити започна да преодолява кривината на стената. Намираха се откъм противоположната на Земята и Луната страна на орбиталния град. Над тях се стелеха само празно пространство и звездната диадема на Млечния път. Все пак Черити забеляза, че тези звезди не се движат. Преди орбиталният град се въртеше около собствената си ос, за да осигури по този начин необходимата за хората гравитация на борда. Очевидно мороните бяха открили друго разрешение на този проблем. Изкуствена гравитация, помисли си Черити. Направо невероятно. В края на отиващия си двадесети век учените дори не знаеха какво точно представлява гравитацията. Колкото и примитивна да й се струваше понякога техниката на мороните, очевидно в някои области напредъкът им бе невероятен. Вероятно невидимите Господари даваха на своите воини насекоми само онова, от което имаха непосредствена нужда. И въпреки това, помисли си с горчивина Черити, не бяха успели да се справят с армията от воини. Защо изобщо продължаваха да се съпротивляват? Дори да успееха да отблъснат мороните, как можеха да се отбраняват срещу нашественик, който притежаваше трансмитер на материя и бомба, толкова мощна, че да е в състояние да превърне една звезда в свръхнова?