Преминаха през най-силно заоблената част на колелото и вече можеха да виждат горната част на орбиталния град. Гледката накара Черити моментално да забрави всичко останало. Втренчи се безпомощно в невероятната картина, която се разкри пред очите й.
Очевидно бяха излезли в открития Космос не само откъм обратната на Земята и Луната страна, но и на единственото място, което мороните не бяха преустроили.
Орбиталният град бе голям и преди. Сега обаче бе направо гигантски. Накъдето и да погледнеше, от стените израстваха правоъгълни, заоблени, цилиндрични и сферични куполи. Откъм другата страна на огромното колело висяха в пространството три огромни метални куба. Единият от тях бе по-голям от самия орбитален град. Безумна плетеница от стоманени носещи конструкции и опори и сребристи гъвкави маркучи свързваше отделните части на тази невероятна конструкция. Далеч от другата страна на базата, наполовина скрито под изкуствения хоризонт, се забелязваше сребристо просветване като от монета, отразяваща слънчевата светлина. Черити се вгледа внимателно и откри и други такива блестящи съоръжения. После осъзна заблудата си. Сребристата „монета“ отсреща представляваше летяща чиния с диаметър тридесетина метра. Тя бе „паркирана“ заедно с още дузина, а може би и стотици, хиляди подобни летателни апарати край орбиталния град. Пред тях се намираше главната квартира на флотилията на мороните.
Въпреки неочакваното откритие погледът й се задържа не повече от секунда върху огромната флотилия. Много по-изумителна и ужасяваща бе друга промяна, която мравките бяха осъществили в центъра на орбиталния град. Космическата станция вече не представляваше колело, а пръстен. „Спиците“ и централната част бяха премахнати и заместени от нещо, което в първия миг Черити дори не осъзна какво е. Бе огромно и черно като нощта. Въртеше се бързо около оста си и в действително се виждаше само кратко просветване. Нещото приличаше на абсурдно увеличена гира. Състоеше се от две кълба с диаметър двадесет и пет — тридесет метра, свързани с около стотина метра дълга тръба. Конструкцията се въртеше толкова бързо, че контурите й се размиваха.
Объркана, Черити хвърли поглед към останалите. Стоун изглеждаше също толкова обезпокоен и объркан като нея. По изражението му разбра, че и той не бе наясно какво се намира пред тях. Изражението на Скудър издаваше смесица от научен интерес и изумление от огромните размери на „гирата“, а Френч бе още по-изплашен. Накрая погледът й се насочи към Гурк. Чертите на лицето му бяха изкривени от ужас. Погледът му бе застинал, а очите му сякаш щяха да изскочат от очните кухини. Устата му бе разтворена в безмълвен вик. Така бе пребледнял, че кожата му изглеждаше бледа и прозрачна като тази на Френч.
Черити се приближи.
— Какво ти става? — осведоми се тя.
Погледът на Гурк остана втренчен в огромната „гира“, но той очевидно бе чул въпроса й, защото кимна леко с глава.
— Нищо — прошепна Гурк. — Няма… няма нищо.
— Добре — прекъсна го твърдо Черити. — Край на театъра, Гурк. Знаеш какво е това и сега ще ми кажеш.
На Гурк му бяха необходими много усилия и воля, за да откъсне погледа си от причудливата конструкция и да погледне към Черити.
— Всъщност защо пък не? — прошепна той смутено. — В крайна сметка дойдохме дотук, за да го търсим.
Черити изумена се втренчи в бързо въртящата се „гира“ и усети зараждащия се в душата й ужас.
— Бомбата? — пожела да се увери тя. — Искаш да кажеш, че това е звездната бомба?
— Да и не — отвърна Гурк.
Черити се смръщи ядосано, но се овладя.
— Аха — отбеляза само тя.
— Това… това е нещо много по-лошо — прошепна Гурк. — Онова нещо ще доведе до разпадането на тази планета на нейните атоми или…
— Или? — прекъсна го Черити спокойно. — В крайна сметка сме дошли дотук, за да го обезвредим. Ако не успеем, няма никакво значение дали ще унищожи орбиталната станция, планетата или дори половината Млечен път. Във всеки случай няма да има никакво значение за нас или за Земята.
— Ти… ти не разбираш — продължи Гурк. Гласът му премина в истеричен крясък. — Това е бомба, тип Черна дупка. И вече е задействана.
— Какво? — извика ужасена Черити.
— След няколко часа ще избухне — продължи Гурк. — И няма сила във Вселената, която да може да предотврати това.