Выбрать главу

— Вие? — прошепна той.

Напредването по външната стена на станцията се оказа по-трудно и опасно, отколкото си бе представяла Черити. Тя бе единствената, която имаше опит с придвижването в открития Космос. Също така само тя не изпитваше смъртен страх от заобикалящата я среда. Изключение правеше може би Абн Ел Гурк, но вакуумният скафандър му бе прекалено голям и толкова много пречеше на движенията му, че той постоянно се олюляваше. Черити не бе казала нищо на останалите за краткия си разговор с Гурк. Колкото и невероятно да й се стори всичко в първия миг, дори Стоун явно не подозираше какво всъщност представлява нещото, което се въртеше пред очите им с бясно темпо. Погледите, които хвърляше към страховитата конструкция, бяха изпълнени с любопитство, но не и със страх. Черити не попита Гурк какво трябва да си представи под черна дупка-бомба, но основните й познания по астрономия бяха достатъчни, за да подхранват постоянно разяждащото чувство на страх, появило се у нея.

Бяха изминали една четвърт от обиколката на огромния сребрист пръстен на станцията и достигнаха място, откъдето имаха поглед към цялото съоръжение. Черити спря, извика Френч при себе си и включи предавателя си.

— Накъде да вървим? — попита тя.

Погледът на Френч разкриваше само объркване и неразбиране.

Черити посочи с ръка зад себе си и продължи:

— Вашите хора. Убежището, както го наричате. Къде се намира?

Френч не отговори веднага. Погледът му пробягваше постоянно по огромната конструкция. Явно му бе все по-трудно да потиска обзелата го паника.

— Аз… аз не зная — призна той накрая.

— Не знаете? — смръщи вежди Черити, изпълнена със съмнение. — Не знаете как изглежда мястото, където живеят вашите хора?

— Аз… аз никога не съм бил тук — продължи Френч нервно.

Внезапно вдигна поглед и втренчи разширените си от страх очи в Черити.

— Това е Мъртвата зона — изломоти той. — Навън. Никой не живее тук. Мъртвата зона убива хората.

У Черити се надигна гняв, но угасна почти в същия миг. Осъзна, че Френч казва истината.

— Искате да кажете, че никога не сте виждал как изглежда Убежището отвън? — пожела да се увери тя.

Френч кимна.

— Никой не излиза навън — потвърди той. — Само мъртвите.

Черити бе разочарована.

— Опишете ми го — нареди тя. — Как изглежда това убежище? Колко голямо е? Част от станцията ли представлява или е извън нея?

Погледът на Френч й подсказа, че дори не е разбрал въпроса.

— Аз… аз не зная — промърмори той. — Намира се след Мъртвата зона и…

Черити го прекъсна.

— Мъртвата зона? — внезапно осъзна, че е допуснала грешка.

Автоматично бе приемала досега, че под Мъртва зона Френч разбира открития Космос.

— Тя е… като тук — промърмори Френч разстроен. — Също като тук, но е съвсем различно.

— Аха — въздъхна Черити.

— Няма въздух там — обясни Френч. — И е студено. Всичко е разрушено.

— Разрушено? — улови се за думата Черити.

Френч кимна. За момент Черити не разбра какво й обяснява:

— … паяците опитваха да я ремонтират. Но ние веднага разрушавахме всичко. Пърл каза, че така трябва да правим. Боеше се, че ще дойдат в Убежището, ако Мъртвата зона вече не съществува.

Черити се замисли. Думите на Френч можеха да имат само едно обяснение. Скривалището на неговите хора се намираше в част на орбиталния град, която бе разрушена. До такава степен разрушена, че мороните бяха сметнали за неефективно да прахосват прекалено много енергия за възстановяването й. Колкото и да се оглеждаше обаче, не успяваше да открие разрушена част.

Внезапно осъзна, че знае къде се намира скривалището.

— Убежището, Френч! Как изглежда? Помещение с куполообразен таван, дълго около четиридесет крачки и широко десет? А отпред къс коридор, който води към две по-малки помещения?

Френч я погледна с изненада.

— Откъде знаете?

— Не е важно — отвърна Черити и се изправи. Огледа се наоколо. Трудно бе да се ориентира.

Мороните толкова много бяха изменили станцията, бяха достроили много неща, така че не можеше да я познае. Сега обаче, когато вече знаеше какво търси, спомените й започнаха бавно да се връщат. След известно време осъзна, че са търсили на погрешно място. Доковете се намираха в онази част на орбиталния град, която бе обърната към Земята.