И не бе единствената. Навред, където мороните докосваха излезлите от нажежения вече до червено шлюз, невероятната сцена се повтаряше. Сякаш лек допир от новите мравки бе достатъчен, за да накара насекомите веднага да преминат на противниковата страна!
Въпреки това нямаше съмнение какъв щеше да е изходът от неравната борба. Летящата чиния обстрелваше нападателите непрекъснато. Явно екипажът изобщо не го бе грижа дали стреля по противникови воини или по свои. Битката щеше да продължи най-много още няколко секунди.
Черити с усилие на волята се откъсна от ужасяващата гледка и даде знак на останалите да продължат. Имаха шанс да се измъкнат само ако действаха бързо.
Въпреки това и тя се поколеба, когато погледът й попадна върху огромното, въртящо се с бясна скорост Нещо в центъра на орбиталния град. Междувременно се бяха приближили достатъчно до огромната „гира“, за да могат да различат подробности. Не можеше да открие процеп между двете огромни кълба и вътрешната част на космическата станция. Ами ако това страховито Нещо е достатъчно голямо, така че да няма място за преминаване? Щяха да бъдат разкъсани на парчета и размазани като птици, приближили се твърде много до витлата на хеликоптер.
Имаше само един начин да се изясни този въпрос. Потисна надигащия се в нея ужас и продължи напред, влачейки подир себе си Френч. След секунда колебание Скудър и Стоун също тръгнаха след нея. Накрая ги последва и Гурк.
Лазерната буря от светкавици между мороните остана скрита зад стоманения хоризонт. Групата се приближаваше към въртящата се гигантска „гира“. Думите на Абн Ел Гурк не излизаха от ума на Черити. Черна дупка — бомба. Ако Гурк бе прав, тогава в тези невинни на пръв поглед метални кълба се криеха непредвидими сили: Енергии, достатъчни за превръщането на едно слънце в свръхнова или взривяването до атоми в буквалния смисъл на думата на малката Синя планета от другата страна на орбиталния град. „Но защо?“ — мислеше си Черити. От какво толкова се бояха мороните, та да задействат бомба, която да унищожи цяла слънчева система, само и само да са сигурни, че действително е разрушен и трансмитерът?
Без сама да забележи, крачките й се забавиха с приближаването до огромната „гира“. Погледът на Черити бе прикован в огромното черно Нещо. Сърцето й биеше бясно, усети как цялото й тяло започва да трепери. В главата й се прокрадна лека болка. Усети странни неприятни тръпки, съпровождащи болката. Те тръгваха от главата и бавно се разпространяваха по цялото й тяло.
Внезапно Гурк спря и започна да жестикулира диво с ръце. В продължение на няколко мига Черити го гледаше недоумяващо, после осъзна какво иска да съобщи на нея и на останалите. Без да разбира защо, но убедена, че Гурк знае какво прави, тя коленичи и започна да лази по корем по искрящия метал.
Необходим й бе половин час, за да премине през конструкцията на огромната „гира“ и да достигне до другата страна на станцията, но на Черити й се стори цяла вечност. Болките и тръпките станаха непоносими. Нещо непонятно ставаше с тялото й и то я докарваше до ръба на лудостта. „Гирата“ все още се въртеше над главите им на височина около десет метра. Един-единствен път опитаха да се надигнат поне на колене и ръце, за да напредват по-бързо, но сякаш невидими ръце сграбчиха мускулите им, за да ги разкъсат. Непоносима тежест притискаше дробовете им. Имаха чувството, че са улучени от невидими чукове и разтърсени до мозъка на костите си.
След като всичко премина, бяха толкова изтощени, че в продължение на няколко минути просто лежаха неподвижни, борейки се за всяка глътка въздух. Пред очите на Черити танцуваха пъстри звезди. Бе прехапала езика си, без да усети. Разбра това едва когато усети вкуса на собствената си кръв. Нямаше нито една частица от нейното тяло, която да не я боли. Чувстваше се така, сякаш е попаднала под тежаща тонове преса и е стояла там половин час.
Бавно и несигурно се завъртя по гръб и отвори очи.
Над нея Земята висеше в Космоса като огромна синя топка. Видът й бе прекрасен и успокояващ както никога досега. Внезапно осъзна защо Френч и неговите хора вярваха, че душите на умрелите отиват на Земята.