Флотилията ставаше все по-многобройна. Скоро се отказа да брои корабите, но прецени, че в рамките на няколко мига те са се увеличили на над петдесет. Само че… нещо не беше наред. Внезапно Черити не бе вече толкова сигурна, че тези кораби са тук, за да убият нея и останалите.
Изведнъж над главите им нещо просветна. Тъничка, невинна на вид нишка светлина се прокрадна от повърхността на орбиталния град и достигна до един от корабите. Премина през него и той експлодира в оранжев облак от пламъци. Още преди ярките пламъци да успеят да загаснат в безвъздушната шир на Космоса, се взриви втора летяща чиния. Последваха я трета и четвърта.
Тогава космическите кораби отвърнаха на огъня. Залп от къси непоносимо ярки лазерни светкавици удари повърхността на орбиталния град. Мястото на експлозията бе далеч извън зрителното им поле, но Черити усети незатихващото дълго време вибриране, разтърсило цялата огромна станция.
— Какво става там? — попита недоумяващо Скудър.
Преди Черити да успее да отговори, мракът на космическото пространство над тях отново бе прогонен от ярката белота на лазерните залпове. Този път обаче летящите чинии не обстрелваха орбиталния град, а група други космически кораби, които приближаваха в широко разгърната формация. Два от тях експлодираха на място, трети започна да пада винтообразно, образувайки зад себе си опашка от пламтящ газ. Миг по-късно корабът изчезна от зрителното им поле и стената на орбиталния град под краката им отново бе разтърсена от мощна експлозия. Ярка светлина озари за миг мрака на космическото пространство.
— Те… се бият помежду си — промърмори Черити.
— Прекрасно — отбеляза Скудър. — Тогава да се разкараме оттук, докато са заети да се изтребват взаимно.
Черити знаеше, че той има право. Въпреки това вдигна отново поглед. Битката вилнееше с неотслабваща сила, но двете формации междувременно така се бяха вклинили една в друга, че бе невъзможно да се разбере кой кораб към коя от тях принадлежи. Неволно се запита как мороните различават приятелите от враговете си и дали изобщо си губят времето за това.
Цялото пространство над тях бе в пламъци. Най-после достигнаха до кръглия шлюз в долната част на совалката, Френч протегна ръка към лоста, но после я отдръпна и нервно се изправи. Черити забеляза погледа му и побърза да допълзи до него.
— Може би… може би ще е по-добре да вляза първо сам — заговори накъсано Френч. — Останалите… да не би да се уплашат…
Черити кимна.
— Добре. Моля ви само да побързате.
Френч кимна притеснено с глава и отново се извърна към примитивния механизъм на люка. Черити се отдръпна внимателно назад, когато вратата се отвори навън като люк на подводница. Все пак успя да хвърли поглед към камерата. Тя бе малка. Вероятно бездруго щеше да е трудно да се натъпче вътре заедно с Френч. Стените бяха направени от грубо заварени една с друга железни плочи.
Скудър и Гурк я изгледаха изумено, щом Френч се напъха в малката камера и затвори вратата зад себе си.
— Какво означава това? — осведоми се Скудър.
— Оставете му малко време да поговори с хората си — отвърна Черити.
— О, разбира се — промърмори Скудър. — Нека междувременно се разположим удобно и пием по едно кафе.
Черити не отговори. Разбираше добре, че Скудър е нервен. Можеше обаче също така да си представи и какъв шок би било за хората на Френч, ако всички се появяха едновременно с него. Няколкото минути, през които трябваше да чакат отвън, вероятно щяха да се окажат решаващи за оцеляването им.
Стори й се, че минутите на очакване са безкрайно дълги. Най-после вратата отново се отвори. Този път обаче човекът, който стоеше на входа, не бе Френч. Бе млад мъж, облечен в изтрит, закърпен на многобройни места костюм, който някога е бил бял на цвят. Не бе облечен в скафандър, а се бе пъхнал в един от прозрачните транспортни балони, каквито Френч търсеше по стелажите в склада. Черити не успя да открие бутилка с кислород нито върху, нито в импровизирания му предпазен костюм. Очевидно при излизанията си в безвъздушното пространство хората на Френч ползваха единствено запаса от въздух, останал в костюмите им.
Човекът излезе малко от шлюза, после се хвана с лявата ръка за люка, а с другата махна към хората отвън да влязат.