Черити даде знак на Стоун да я последва. Докато се носеше в безвъздушното пространство край младия мъж, тя огледа лицето му. Очите му бяха широко разтворени и застинали от неверие, страхопочитание и страх. Очевидно Черити и другарите й бяха първите хора, освен обитателите на Убежището, които този млад мъж виждаше през живота си. Черити си припомни как Френч бе реагирал, когато я видя. Явно им предстояха няколко тежки момента.
Набута Стоун пред себе си в малката камера, напъха се след него и затвори люка. Вътре нямаше осветление. В продължение на няколко секунди бе като сляпа. Едва се бе затворил тежкият капак и чу как в стената зад нея се задейства втори подобен механизъм. Разнесе се съскане и в малката камера нахлу кислород. Едновременно с това тялото й възвърна част от тежестта си. Очевидно тук също действаше изкуствената гравитация, която мороните бяха създали и орбиталния град.
В отсрещната стена над главите им се отвори кръгъл люк. Камерата се изпълни с жълтеникава бледа светлина. Черити видя няколко сенки. Примигна и присви очи, но осветлението във вътрешността на совалката не бе достатъчно, за да може да различи ясно фигурите, застанали в кръг около люка.
Стоун понечи да се хване за ръба на люка и да се изтегли нагоре, но Черити го спря с бързо движение. Все още не различаваше ясно лицата над себе си, но ясно усещаше напрежението във въздуха. Имаха ужасяващо малко време, но трябваше да предоставят на тези хора възможността да свикнат с тях.
Опасният момент отмина. Внезапно една от сенките се наведе. Черити разпозна Френч, който бе коленичил и протягаше към нея ръка. С въздишка на облекчение я хвана и му позволи да я издърпа нагоре.
Прекатури се през ръба на люка и тупна с нескопосано движение до Френч. Миг по-късно осъзна, че подът очевидно е от немагнетизиран материал. Магнитите на стъпалата й не функционираха. Направи втора несигурна крачка, за да възвърне равновесието си, и пак щеше да падне, ако Френч не я бе прихванал.
Кимна с благодарност, извърна се към него и огледа набързо лицата на дузината хора, които я заобикаляха. Те всички приличаха на Френч: тесни и изпити, с тъмни, разположени дълбоко в кухините очи. Устните им бяха напукани, а кожата им никога не бе излагана на слънце. Тя цялата бе покрита с малки възпалени ранички. Бяха пет или шест жени и същият брой мъже. Всички, освен един бяха горе-долу на възрастта на Френч. Зад редицата възрастни, които я гледаха втренчено и със същия израз на ужас и страхопочитание като човека отвън, забеляза три или четири деца.
Ледени тръпки полазиха по гърба й. Видът на Френч бе ужасяващ. Но тази дузина хора (Хора? Бяха ли действително хора?) я изпълваха с ужас и отвращение. Срамуваше се сама от тези свои чувства, но не успяваше да ги потисне.
Френч каза нещо. Тя не успя да разбере думите му, вдигна бързо ръка към малкия бутон на костюма си и пое дълбоко и с облекчение дъх, щом прозрачният шлем от изкуствена материя се отвори и сгъна на гърба й.
Миг по-късно съжали, че го е сторила.
Въздухът бе толкова лош, че й прилоша. Носеше се непоносима смрад. Черити затвори очи и потисна с усилие на волята гаденето, което се надигна в стомаха й. Принуди се да поеме дълбоко дъх. Тъй или иначе щеше да се наложи известно време да понася това, което Френч и неговите другари очевидно възприемаха като годен за дишане въздух. По-добре да свикне отсега.
Отвори отново очи и забеляза уплашения израз на лицето на Френч.
— Не… не се ли чувствате добре, Господарю… Черити? — поправи се бързо той.
Черити се опита да се усмихне.
— Не — отвърна тя. — Всичко вече е наред.
Френч продължи да я гледа още известно време, изпълнен със съмнения, после посочи към най-възрастния мъж в групата.
— Това е Щарк. Нашият водач — той се засмя. После насочи ръка към една от жените. — А това е Пърл, моята жена. Ние ще…
— Млъкни, Френч — прекъсна го Щарк.
Гласът му бе груб и пресипнал, глас на човек, който говори рядко. Въпреки това тя долови заповедническия тон. Заедно с твърдостта в погледа му този тон й подсказа, че Щарк може да е добър водач, но със сигурност не и приятен. Щарк оглеждаше нея и Стоун с неприкрито недоверие. В погледа му също се четеше страх, но той бе различен от страха в очите на Френч. Черити реши много да внимава какво и с какъв тон казва на този човек.
Щарк бавно се приближи. Движеше се странно, на пръв поглед неумело. Въпреки това очевидно не изпитваше трудности поради малката гравитация на борда на совалката. Очите му пробягаха по лицето на Черити, по тялото, по скафандъра й. За кратък миг се спряха върху жълтата бутилка за кислород на гърба й, после отново потърсиха нейния поглед. Черити не бе в състояние да определи дали това, което видя, му харесва или не.