— Коя сте вие? — попита той.
Сега говореше тихо, но гласът му бе режещ. Ръката му не помръдваше от нещо, прикрепено с парче найлонов шнур за неговия колан и приличащо на миниатюрен вариант на харпуна на Френч.
— Нали ти казах! — обади се възбудено Френч. — Те идват от…
Щарк го прекъсна с груб жест.
— Искам да го чуя от нея, Френч, не от теб.
— Какво означава това? — обади се Стоун. Подобно на Черити и той бе прибрал шлема си. Сега стоеше изправен до нея, макар и да се олюляваше като пиян. Очевидно му бе по-трудно, отколкото на нея, да се справи с гравитация, която бе едва една десета от гравитацията на Земята. — Това ли е начинът…
— Млъкни, Стоун — прекъсна го остро Черити. — Той има право. Ако бях на негово място, аз също щях да съм недоверчива.
Говореше на Стоун, но продължаваше да гледа Щарк в очите. Водачът спокойно устоя на погледа й. Недоверието в очите му стана още по-силно.
Черити направи точно премерена пауза, преди да заговори отново със спокоен овладян глас.
— Името ми е Леърд, мистър Щарк. Капитан Черити Леърд от космическите сили на САЩ.
— Космически сили? — начинът, по който Щарк изговори думите, й подсказа, че той влага в тях точно определено значение. — Тогава… тогава Френч говори истината? Вие и другите… Вие идвате наистина от Земята?
Черити отвърна подчертано спокойно и наблегна на думите си:
— Мисля, че вие и вашите приятели влагате друг смисъл в тази дума. Ние идваме от свят, който е доста отдалечен от вашия и е много по-различен.
В погледа на Щарк се появи нов израз. Черити осъзна, че е допуснала грешка, но не знаеше каква.
— Няма други светове, на които да живеят хора — заяви Щарк. — Съществуваме само ние и паяците. Те много отдавна избиха всички хора.
— Аз също мислех така — намеси се Френч. Щарк му хвърли отново гневен поглед, но този път Френч не реагира, а продължи още по-възбудено: — Те я убиха, нея и нейните другари. Но те… те не могат да ги убият. Стреляха по тях и ги улучваха, но те… те винаги се отърваваха, Щарк. Видях го със собствените си очи. Те са безсмъртни. Нищо не е в състояние да ги нарани. Паяците не могат да им сторят нищо.
— Бих искала действително да е така — каза тихо Черити. Тя се засмя тъжно, после посочи с глава към капака на шлюза, който все още бе затворен. — Ще се опитам да ви обясня всичко, мистър Щарк. Но там отвън има още двама от моите другари. Моля ви, пуснете ги вътре.
Френч понечи да отвори люка, но Щарк го спря. Френч отстъпи недоумяващ.
— Защо да го правя? — попита водачът. — Ако наистина сте безсмъртни и така опасни, както твърди Френч? Не знаем дали сте наши приятели или врагове.
— Това е вярно — отвърна Черити. — Ако обаче наистина сме безсмъртни, ние двамата бихме били също толкова опасни за вас, колкото и ако сме четирима.
По лицето на Щарк пробяга изражение, което не успя да определи — страх или гняв? Той не отговори.
— Моля, пуснете приятелите ни вътре — повтори Черити. — Те не знаят какво става с нас и ще се безпокоят. А и запасът им от въздух не е неограничен.
Молеше се Стоун да не каже или стори нещо необмислено. Той обаче или бе осъзнал като нея сериозността на положението, или не осъзнаваше в каква опасност се намират в момента. Във всеки случай мълчеше. След една безкрайно дълга секунда Щарк посочи към люка и каза:
— Пуснете ги вътре. А вие — добави той, извръщайки се към Черити, — разказвайте.
8.
Армията от насекоми бе достигнала реката и я бе заляла като черна вълна от оживяла лава. Хартман вече не можеше да вижда какво става на отсрещния бряг, защото Рейн бе границата, зад която джеърдите разрушаваха неговите камери за наблюдение с бързината, с която по негово разпореждане биваха инсталирани. Но се забелязваха продължаващите ярки проблясъци между горящите руини. Откакто легионите на мороните бяха преодолели реката, фалангата на летящите чинии се бе разпръснала. Корабите вече не напредваха в една линия, изграждайки пред себе си като смъртоносна сянка стена от огън и топящи се камъни, а прелитаха поотделно ниско над руините и от тях изригваха отделни кратки очевидно целенасочени лазерни светкавици.