— Това е лудост — проговори Хартман. — Вашите хора нямат никакъв шанс, Кайл. Аз… бих могъл да ви помогна. Не ни е останало много, но ще стигне, за да разкараме тези летящи чинии от небето.
Кайл се извърна леко към него и се засмя.
— Известно ми е на какво е способно това съоръжение — отвърна той. — Но не това е помощта, от която се нуждая.
Внезапно Хартман усети надигащ се гняв. Посочи с обвинителен жест към екраните.
— Изглежда, че ще се нуждаете от всяка помощ, която бихте могли да получите, Кайл — каза той. — Ако не се случи някакво чудо, най-късно след половин час тук няма да остане никой, който да може да атакува станцията на Северния полюс.
Кайл дори не отговори. Само се усмихна, извърна се и се концентрира отново върху изображенията на мониторите.
Внезапно Хартман изпита желание да скочи, да го хване за раменете, да го разтърси и да му изкрещи да стори каквото и да е, само да не стои така и да гледа безпомощно как милионната войска на воините мравки прегазва града, приближавайки се неумолимо към убежището на джеърдите. Едва когато си помисли това, осъзна какво всъщност означава то. Той все още възприемаше онези десет хиляди мъже там като хора. Смяташе, че ги мрази, но това бе вярно само отчасти. Нещо у тях бе все още човешко, а неизброимите воини мравки ги преследваха.
Върху бюрото му замига някаква лампичка. Хартман инстинктивно протегна ръка и задейства съответния лост. Изображението на горящия град изчезна от един от мониторите и отстъпи място на тънките зелени линии на радарната картина. Бункерът се виждаше на нея като малка светла точка в центъра. От горния край към центъра се приближаваха много на брой малки мигащи точки.
Хартман простена тихо.
— Изглежда, получават ново подкрепление.
Кайл го изгледа въпросително, хвърли кратък поглед към екрана и отново се засмя. Това вече извади Хартман от равновесие. Той се наведе ядосано напред.
— Бъдете разумен, Кайл! — заговори Хартман почти умолително. — Това са поне още сто кораба! И след минута те ще бъдат тук. Мога да ги спра.
— Известно ми е — отвърна спокойно Кайл. — Но не е необходимо.
Хартман се вгледа в него и се опита да овладее чувствата си. Кайл сигурно бе полудял. За момент Хартман се изкуши да пренебрегне заповедите му и да стори онова, за което почти го молеше от половин час насам…
Но дори наистина да го бе пожелал, едва ли би му останало достатъчно време за това. Мигащите точици върху радарния екран приближаваха бързо, много по-бързо, отколкото бе очаквал. Отне им по-малко от минута, за да се слеят със зелената точка в центъра.
Почти в същия миг се появиха в небето над града. И тогава се случи нещо, което напълно извади Хартман от равновесие.
Флотилията се състоеше от стотина кораба. Те летяха на не повече от петдесет метра от земята и моментално откриха огън по летящите чинии, обикалящи над града.
Очевидно генерал Хартман не бе единственият, който бе напълно изненадан. Още първият залп измете около една трета от флотилията на мороните в небето. Корабите експлодираха, превръщаха се в ярко пламтящи облаци от огън и падаха безпомощно на земята, изригвайки в мощни експлозии. Навред из разрушения град се издигнаха огнени гъби. Ударните и топлинните вълни разрушаваха всичко, което бе останало пощадено досега от лазерните залпове на флотилията.
— Какво…? — заекна Хартман.
Кайл направи нетърпелив жест, карайки го да замълчи. Хартман се втренчи недоумяващ в невероятната гледка. Новопоявилата се флотилия от летящи чинии приближаваше в перфектна формация. Премина през реката, като ударната вълна, прииждаща зад нея, накара водата да изригне като от мощен тласък. Все повече кораби от първата флотилия експлодираха или падаха горящи на земята. На все повече места сред руините на града изригваха нажежени до бяло вулкани.
За момент битката се ожесточи още повече, тъй като нападателите се разпръснаха от първоначалната си формация и по два-три кораба се нахвърлиха върху отделните летящи чинии, които бяха оцелели след първоначалната атака. Но после сражението приключи също така бързо, както бе започнало. Мороните се отбраняваха с упорството, характерно за тях, но от самото начало нямаха никакъв шанс. Изненадата и решителността на атакуващите бяха толкова големи, че от първоначалната формация от стотина машини, нападнали града, се спасиха едва една шепа. Не бе изминала и минута от началото на атаката и от първоначалната флотилия, нападнала града, не остана и следа. Небето над Кьолн бе изпълнено с огромни сребристи летящи чинии, но смъртоносният огън бе престанал.