Съдържание
Черната къща
Пролог
Първа глава
I
II
III
Втора глава
Трета глава
I
II
III
Четвърта глава
Пета глава
I
II
III
IV
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
I
II
III
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
I
II
III
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
I
II
Седемнайсета глава
I
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
I
II
III
IV
V
Двайсета глава
I
II
Благодарности
Издателство „Колибри“
Книжарници в Cофия
Авторски права
Peter May
THE BLACKHOUSE
First published under the title “L’île des chasseurs d’oiseaux”
© Éditions du Rouergue, 2009
Published by arrangement with Literary Agency “Agence de l’Est”
© Деян Кючуков, превод
© Росен Дуков, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2017
ISBN 978-619-02-0138-0
За автора
Питър Мей (р. 1951 г.) е шотландски писател и сценарист. Книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка.
„Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-та.
Анотация
Остров Луис е най-отдалеченият и красив остров в Шотландия, където над тежкото ежедневие надделява единствено страхът на хората от Бог. Но под лустрото на християнските ценности се крият езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение.
Брутално убийство на острова довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се връща обратно в миналото си.
За него то е наситено със спомена за ужасна трагедия. Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга. Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път?
„Черната къща“ е майсторски заплетен психологически трилър, в чийто криминален сюжет изпъква тъмната страна на душата и фактът, че от миналото си не можеш да избягаш.
Черната къща
В таз земя изгубих всичко, що бях.
Сега го виждам ясно кат на длан:
щастливи пътища, по които бродих
и на които не мога вече да се върна.
А. Е. Хаусман, „Хълмове, запомнени с тъга“
Tri rudan a thig gun iarraidh: an t-eagal, an t-eudach’s an gaol.
(Три неща идват без покана: страхът, любовта и ревността.)
Келтска пословица
На Стивън, когото избродих онези щастливи пътища.
Пролог
Те са просто хлапета. Шестнайсетгодишни. Набрали смелост от алкохола и пришпорвани от наближаващия Сабат1, те се прегръщат в тъмното в търсене на любов, за да намерят единствено смърт.
За разлика от обикновено ветрецът е съвсем слаб. И топъл като дихание върху кожата, като съблазнителна милувка. Леката омара в августовското небе скрива звездите, но луната е почти пълна и хвърля бледа безкръвна светлина върху твърдия гладък пясък, останал след отлива. Морето се плиска нежно на брега, фосфоресциращата му пяна пръска сребристи мехурчета върху златото. Младата двойка бърза надолу по асфалтирания път откъм селото, кръвта блъска в слепоочията им подобно на пулса на вълните. Вляво от тях надигащата се и спадаща вода в малкото пристанище разчупва лунната пътека и те чуват скрибуцането на въжетата и тихото потропване на дърво в дърво, докато вързаните лодки се побутват дружески в тъмнината, боричкайки се за място.
Уилям държи ръката ѝ в своята и усеща леката ѝ съпротива. Той е доловил сладостта на алкохола в припряната ѝ целувка и знае, че тази вечер тя най-сетне ще склони. Но времето е толкова малко. Неделният празник е близо, прекалено близо. Само след половин час, както му е казал погледът, хвърлен крадешком към ръчния му часовник, преди да свърнат от осветената улица.
Диханието на Кейт става учестено. Тя се бои не от секса, а от баща си. Знае, че с наближаването на полунощ той седи край огъня и наблюдава тлеещия торф – с дълго упражнявана прецизност нагласен така, че да угасне точно преди настъпването на деня за почивка. Почти може да усети как неговото нетърпение бавно се разгаря в гняв, докато тиктакащият часовник отброява последните минути, а тя все още не се е прибрала. Как е възможно нещата на този богобоязлив остров да са се променили толкова малко?