Вместо това пийнахме, а после отидохме да вечеряме китайско на Аштън Лейн. С храната си поръчахме вино и завършихме с по няколко брендита. Докато стигнем апартамента, се бяхме наквасили порядъчно. Стаята ни беше голяма, навремето вероятно служила за гостна. Имаше високи тавани, гипсови корнизи и елегантна газова камина. Еркерните прозорци с витражи гледаха към опасаната с дървета улица отвън. По коридора се стигаше до обща баня и просторна обща кухня с голяма маса за хранене и телевизор. Когато влязохме, оттам се носеше музика, съпроводена от гласовете на съквартирантите ни, но в момента не ни беше до общуване с тях. Отидохме право в спалнята си и заключихме вратата. Светлината от уличните лампи се процеждаше през листата на дърветата и образуваше петнисти сенки на пода. Дори не си направихме труда да спуснем завесите, преди да разтворим сгъваемия диван и да свалим трескаво дрехите си. Пет пари не давахме, че някой може да ни види от жилищата на отсрещната страна на улицата. Коктейлът от хормони и алкохол ни тласна директно към кратък бурен секс.
Сякаш бе изминала цяла вечност от последния път, когато се бяхме любили на плажа в Порт ъв Нес. Тази първа нощ в Глазгоу удовлетвори физическата ни нужда, но след като всичко приключи, аз просто легнах по гръб и забих поглед в тавана, наблюдавайки как се местят сенките на разклащаните от вятъра клони. Усещането не беше като преди – беше ме оставило празен, със съзнанието, че всичко е свършило и че е само въпрос на време да се изправим пред този факт.
Понякога, когато не искаш да поемеш отговорността, започваш да нагласяш нещата така, че обстоятелствата или пък другата страна да излязат виновни за прекъсването на връзката. Същото се получи и при мен през първия семестър в университета в Глазгоу. Гледайки сега назад, сам не знам кой е бил човекът, населявал моето тяло през седмиците, докато есента бавно преминаваше в зима. Той бе опърничаво копеле, мрачно и заядливо. Пиеше прекалено и пушеше твърде много трева. Правеше любов с Маршели, когато му скимне, а през останалото време се държеше с нея като с парцал. Срамувам се да кажа, че съм го познавал или че по някакъв начин съм бил свързан с него.
Открих много неща за себе си. Открих, че не се интересувам от изкуства, нито от това да взема диплома. Всъщност изобщо не се интересувах от следването. Като си помисля само за всички часове, пропилени за мен от бедния господин Макинес! Толкова време и усилия на вятъра! Открих, че със своя акцент звуча като провинциалист за жителите от вътрешността на Шотландия, и направих всичко възможно да го изгладя. Спрях да говоря келтски дори с Маршели, дори и когато бяхме сами. Открих, че съм привлекателен за нежния пол и че никога няма недостиг на момичета, желаещи да спят с мен. В онези дни СПИН още не се беше развихрил и на неангажиращия секс се гледаше леко. Случваше се да отида на парти с Маршели, а да си тръгна с някоя друга. Щом се приберях в апартамента, я заварвах сама в тъмното. Тя не признаваше, че плаче заради мен, но аз откривах петна от размазан грим върху възглавницата ѝ.
Развръзката настъпи в края на първия семестър. В стаята срещу нас живееха две момичета, едното от които ме харесваше. Показваше го открито, дори когато Маршели беше наоколо, и тя я мразеше заради това. Казваше се Анита. Хубаво момиче, но твърде настъпателно. Подобно на Шийна. А аз никога не съм харесвал това, затова въпреки всичките ѝ аванси се дърпах.
Един ден се върнах по-рано от университета. Вместо да ходя на лекции, бях отскочил до един бар. По-голямата част от стипендията ми за годината вече бе изхарчена, но мен не ме беше грижа. Бях поел твърдо по пътя на самоунищожението. Студът хапеше бузите, а побелялото небе над града вещаеше сняг. Улиците пъстрееха с коледна украса. Родителите ми бяха умрели две седмици преди Коледа и оттогава винаги се потисках на този празник. Леля ми също никога не се опитваше да го направи специален, затова, докато другите деца го предвкусваха с вълнение и нетърпение, аз го очаквах с тих ужас. Сега престорената печалбарска веселост на големия град, лампичките по дърветата и ярко осветените витрини, непрестанно повтарящите се коледни песнички по магазини и заведения само усилваха чувството ми за изолация.