Гън се измъкна от колата, шумолейки с импрегнирания плат на канадката си. Фин също слезе през другата врата.
– И как приемаш факта, че са възложили разследването на външни хора?
– Не останах особено изненадан – усмихна се примирено Гън. – Нали ние тук не разполагаме с нужния опит.
– А какво представлява шефът на екипа?
– О, ще ти хареса. – В погледа му се появи закачлива искрица. – Истинско копеле е.
Истинското копеле се оказа набит дребосък с коса с пясъчен цвят, зализана назад върху ниското широко чело. Излъчването му бе старомодно, одеколонът – също (дали не беше „Брут“?), и още преди да си отвори устата, Фин вече бе сигурен, че е от Глазгоу.
– Старши инспектор Том Смит. – Той се изправи иззад бюрото си и му протегна ръка. – Съболезнования за загубата ти, Маклауд.
Фин се зачуди дали всички знаят и реши, че вероятно са ги предупредили. Ръкостискането на Смит бе кратко и енергично. Когато седна отново, Фин забеляза, че ръкавите на изгладената му бяла риза са акуратно навити нагоре до лактите, а бежовото сако – внимателно окачено върху облегалката на стола. Дебелите пръсти на ръцете и ноктите му бяха безупречно чисти и поддържани, а бюрото, макар и отрупано с книжа, вдъхваше усещане за ред.
– Благодаря – отвърна механично Фин.
– Заповядай, седни. – Докато говореше, погледът на Смит оставаше насочен към документите. – Имам тринайсет криминални инспектори, включително местните, и двайсет и седем полицаи, които работят по случая. Това прави четиресет души на острова, на които мога да разчитам. – Той най-сетне вдигна очи. – Не съм сигурен защо точно ми трябваш ти.
– Не съм подавал искане да идвам тук, сър.
– Знам, системата ХОЛМС те е избрала. Определено не по моя идея. – Смит замълча за секунда. – Онова убийство в Единбург... имаш ли някакви заподозрени за него?
– Не, сър.
– След цели три месеца?
– През последните четири седмици бях в отпуск.
– Да, вярно. – Той сякаш изгуби интерес към разговора и се върна към книжата си. – И какво велико просветление смяташ, че ще можеш да хвърлиш върху нашия малък случай тук?
– Не мога да кажа, преди да съм в течение на подробностите, сър.
– Всичко е в компютъра.
– Имам обаче едно предложение.
– О, нима? – Смит го повдигна скептично вежди. – И какво е то?
– Ако аутопсията още не е извършена, може би си струва да привлечем патоанатома, занимавал се с единбургското убийство. Така ще имаме база за сравнение от първа ръка.
– Чудесна идея, Маклауд. Което навярно е и причината вече да ми е хрумнала. – Смит се облегна назад със самодоволство, почти толкова натрапчиво, колкото и одеколонът му. – Професор Уилсън пристигна снощи, с последния полет. – Той хвърли поглед към часовника си. – Аутопсията трябва да започне след около половин час.
– Значи, няма да транспортирате тялото до Абърдийн?
– Условията и тук са достатъчно добри. Защо да караме планината да ходи при Мохамед?
– Какво точно очаквате от мен?
– Честно казано, инспектор Маклауд, нищо. Разполагам с чудесен екип, напълно способен да се справи с разследването и без твоята помощ. – Той изпусна недоволна въздишка. – Но системата ХОЛМС, изглежда, смята, че си способен да кажеш има ли някаква връзка с убийството от Лийт Уок, или не. А опазил ни господ да не изпълняваме заръките на ХОЛМС. Затова най-добре иди да присъстваш на аутопсията, хвърли едно око на уликите и ако ти дойде нещо наум, ще го обсъдим. Става ли?
– Бих искал да огледам и местопрестъплението, ако е възможно.
– Никакъв проблем. Ето, сержант Гън ще те разведе. Местните момчета и без това нямат много работа за вършене.
Пренебрежението му към всички извън неговия екип, включително Фин, бе очевидно.
– А също да получа достъп до документацията. – Фин изпробваше късмета си. – Да поговоря със свидетелите, със заподозрените, ако има такива.
Смит наду устни и го фиксира продължително.
– Не мога да те спра да го направиш, Маклауд. Но имай предвид, че очаквам да приключим с цялата тази история в рамките на няколко дни. И за да не останеш с погрешно впечатление, нека те осведомя, че изобщо не вярвам в единбургската връзка.
– И защо?
– Наречи го интуиция. Хората тук са простовати – той се подсмихна. – Но ти знаеш това по-добре от мен. – Почукването на молива по бюрото ясно издаваше раздразнението му, че е принуден да обяснява своите съображения на по-младши служител, при това от друго подразделение. – Мисля, че става въпрос за груба имитация. Че убиецът е местен. Имал е зъб на жертвата и се е опитал да прикрие следите, като ни наведе на мисълта за друг извършител. Ето защо смятам да мина по най-прекия път.