– А, ето ви най-сетне и вас! – Искрицата в зелените му очи разваляше образа на сприхав ексцентрик, който обичаше да си придава. Правеше го най-вече по задължение, заради професионалната грубост, която всички очакваха от него. – Как си, приятелю? – Той протегна ръка и раздруса тази на Фин. – Убиецът е същият, нали?
– От теб очакваме да ни кажеш.
– Проклето, забравено от бога място! Човек би предположил, че ако някъде по света може да си поръча прясна риба, това ще е тук. Е, снощи в хотела си поръчах писия. Прясна беше, и още как. Направо от шибания фризер и директно във фритюрника. Че такава мога да я ям и вкъщи! – Той погледна към Гън и се пресегна през масата, за да вземе папката от ръката му. – Това ли са докладът и снимките?
– Аха. – Гън понечи да се здрависа. – Сержант Джордж Гън. – Но професорът вече се бе заловил да рови из съдържанието на папката и той сконфузено дръпна ръка.
– В служебната стая от другата страна на коридора ще намерите шапки, калцуни, очила, маски и халати.
– Искате да сложим всичко това? – попита Гън.
По всяка вероятност, помисли си Фин, не бе присъствал скоро на аутопсия.
– Не – вирна глава професор Уилсън. – Искам да ги съберете на малка купчинка и да ги подпалите. – После излая: – Разбира се, че искам да ги сложите. Освен ако нямате желание да хванете СПИН или каквито други зарази се спотайват в костения прах, който ще се разхвърчи, щом започна да режа черепа на жертвата с вибрационния трион. Другият вариант е да гледате ей оттам – той махна по посока на широкия прозорец, заемащ стената към коридора. – Но тогава няма да чуете и думичка от нещата, което ще кажа.
– Майко мила – промърмори Гън, докато двамата навличаха защитното облекло в стаичката. – А аз си мислех, че от водещия разследването по-голям проклетник няма.
Фин се засмя и почти се стресна от звука. Случваше му се за втори път днес, а не се беше смял от толкова дълго време. Каквото и забавно да се случеше, то веднага бе отмивано от всепомитащата приливна вълна на скръбта.
– Ангъс е свестен – рече, след като се поокопити. – Нали знаеш, куче, което лае, не хапе.
– И по-добре, иначе току-виж съм хванал бяс. – Гън още бе под влиянието на острия език на патолога.
Когато се върнаха в залата за аутопсии, професорът бе наредил снимките върху всяка възможна повърхност и разглеждаше дрехите на жертвата. Те лежаха върху масата от неръждаема стомана, чийто плот бе застлан с голям лист бяла импрегнирана хартия, за да се задържат всякакви влакна или засъхнали частици, които можеше да се отделят от материята. Мъртвият бе носил синьо горнище от полар, дънки и бяла памучна риза. В края на масата стояха големи мръснобели безформени маратонки. Патологът бе надянал защитни ръкавици и държеше в лявата си ръка квадратно увеличително стъкло, докато с дясната внимателно чоплеше с пинсети остатъците от повръщано по пухкавата тъкан на горнището.
– Не сте ми казали, че убитият ми е съименник.
– Никой не го наричаше Ангъс – отвърна Фин. – Всички го знаеха като Ейнджъл. Можеше да му пратиш писмо, адресирано до „Ейнджъл, Нес, Остров Луис“ отвсякъде по света и щеше да го получи.
Сержант Гън изгледа сепнато Фин.
– Нямах представа, че сте били познати.
– Ходехме в едно училище. По-малкият му брат беше в моя клас.
– Виж ти, ангел, значи... – Професор Уилсън боравеше съсредоточено с пинсетите. – А случайно да е имал и крилца?
– Прякорът му беше ироничен.
– Аха. Това вероятно обяснява защо някой е искал да го убие.
– Вероятно.
– Хванах те, малка гадинке! – професорът се изправи и вдигна пинсетите срещу светлината. На върха им внимателно бе защипано нещо, наподобяващо малко бяло мънисто.
– Какво е това? – попита Гън.
– Призрак – бе усмихнатият отговор. – От таблетка. Една от онези с продължително освобождаване. Обвивката е пълна с микропори, които бавно пропускат лекарството. Постоянно ги намираме, могат да оцелеят в стомаха в продължение на часове. Тази тук е празна, разбира се.
– И ще ни помогне ли с нещо? – поинтересува се Фин.
– Може би да, може би не. Но ако повръщаното действително е от убиеца, ще хвърли известна светлина върху самоличността му. Дори токсикологичният анализ да не покаже състава на медикамента, пак ще разберем какво е вземал.
– Как?
Професорът приближи увеличителното стъкло до предмета.