– С това трудно може да се забележи, но ако го пъхнем под микроскоп, почти със сигурност ще открием цифри и букви, отпечатани върху повърхността, дори и символ на компанията производител. Оттам по лекарствените справочници ще стигнем и до самия медикамент. Може да отнеме известно време, но ще се справим. – Той внимателно пусна останките от таблетката в найлоново пликче за улики и го запечата. – Виждате ли само какви умни копелета сме станали!
– Ами ДНК? – Фин погледна засъхналите бучки недосмляна храна, полепнали по плата, и се зачуди какво ли са представлявали преди това. Изглеждаше, че каквото и да яде човек, то в крайна сметка винаги заприличва на овесена каша с кубчета моркови в нея. – Ще може ли де се намери тук?
– О, предполагам. ДНК се извлича от ядрата на всички клетки на лигавиците, застилащи устата, хранопровода и стомаха. Те постоянно се обновяват, така че със сигурност ще ги има в слюнката и стомашното съдържимо.
– Много време ли ще отнеме? – вметна Гън.
– При положение че доставим пробата в лабораторията още днес... екстракция, амплификация... би трябвало да имаме резултат до утре преди обяд. – Професорът доближи пръст до устните си. – Но не казвайте на никого, иначе наистина ще поискат да сме готови дотогава.
– Водещият разследването спомена, че бил готов да вземе няколко стотин проби от населението и да ги сравни с ДНК, което откриеш тук – рече Фин.
– О, това вече ще е малко по-сложно – ухили се професор Уилсън и брадата му щръкна. – А и още не сме изключили вероятността повръщаното да е от самата жертва.
Двама асистенти с бели престилки и дебели жълти гумени ръкавици извадиха тялото от хладилната камера в другия край на коридора и го докараха на количка до масата за аутопсия. Ейнджъл Макричи бе едър мъж. По-едър и може би с двайсет и пет килограма по-тежък, отколкото го помнеше Фин, с телосложение, достойно за някой ръгби играч. Гъстата черна коса, наследена от баща му, бе значително прошарена и оредяла. В смъртта кожата му имаше землисто сив оттенък. Устните, които някога бяха обиждали, юмруците, които бяха млатили, сега бяха отпуснати и безсилни да нанасят психическите и физическите травми, раздавани с такава лекота през ученическите години.
Фин се мъчеше да остане безстрастен наблюдател, но дори мъртвото присъствие на Ейнджъл го напрягаше почти до прилошаване. Погледът му се плъзна към ужасяващия разрез на корема. Лъскавите набъбнали тънки черва, розово-кафеникави на цвят, се бяха подали през отвора в коремната стена, придържани от пласт мазнина и ципа, която, както бе научил от аутопсията в Единбург, се наричаше перитонеум. Виждаше се също напиращ балон от нещо, вероятно дебело черво. Засъхнала кръв и телесни течности се бяха стекли по бедрата. Мъничкият мек пенис приличаше на изсъхнала смокиня. Фин се извърна към сержант Гън и видя, че той е отстъпил назад с прежълтяло лице, почти опрял гръб в прозореца към коридора.
Професор Уилсън извлече кръв от феморалните вени близо до слабините и течност от стъкловидното тяло на очите. На Фин винаги му призляваше при вида на спринцовка, проникваща в очната ябълка. В очите сякаш имаше нещо особено уязвимо.
Като мърмореше едва чуто в диктофона, патологът огледа първо стъпалата, а после и краката, като отбеляза моравите натъртвания по коленете, преди да пристъпи към отвора на корема.
– Хм. Раната започва по-високо от лявата страна и завършва по-ниско от дясната, като накрая изтънява почти до одраскване на кожата.
– Това значи ли нещо? – попита Фин.
Професорът се изправи.
– Само че извършителят е замахнал с острието от дясно наляво, гледано от негова страна.
– В Единбург беше от ляво надясно – оживи се Фин. – Да не би единият убиец да е бил левичар, а другият – не?
– Би трябвало да си научил досега, че това не е никаква индикация! Можеш да замахваш и на двете страни с една и съща ръка. Ще се получат различни рани и толкова. – Той прокара латексов показалец по горния край, където кожата бе изсъхнала и потъмняла. – Също разсичането на коремната стена в Единбург бе по-дълбоко, нанесено с повече сила. Навярно помниш, че там между краката висяха близо метър тънки черва, частично разрязани и изпразнени. – В паметта на Фин изникна споменът за миризмата на местопрестъплението, за жълто-зелената течност, опръскала паважа. А и по време на аутопсията вътрешностите, от които съдържанието бе изтекло, имаха матов тъмножълт цвят, напълно различен от тези на Ейнджъл. – Тук леко се е подал оментумът, а също и част от напречното дебело черво. – След като приключи с щателния оглед на раната, професорът я измери. – Двайсет и пет сантиметра и половина. По-къса от единбургската, ако не се лъжа, но ще трябва пак да проверя. А този мъж е далеч по-едър, представлявал е по-голяма мишена.