Външният оглед премина към ръцете и дланите, като бяха отбелязани охлузванията около двата лакътя. Имаше и стари, зараснали белези, а под изгризаните нокти се бе набила черна мръсотия.
– Интересно – рече патологът, след като изстърга малко от нея. – Определено не изглежда да е оказал отчаяна съпротива на нападателя си. Няма типичните травми, нито кожа под ноктите.
Огледът на гърдите също не показа наранявания, затова пък на врата имаше ясни следи, със същия моравочервен цвят като тези на лактите и коленете. По лявата страна на врата имаше четири кръгли петна, две от които над сантиметър в диаметър, а от дясната – едно овално и по-голямо.
– Такива следи обикновено остават от пръсти. Можете да видите край тях и малките драскотини върху кожата, с форма на полумесеци, причинени от ноктите на убиеца. – Професорът погледна Фин. – Интересно колко малък натиск е нужен, за да се удуши човек. Не е нужно да спираш дишането му, а само да прекъснеш оттичането на кръв от главата. Два-три килограма натиск са достатъчни, за да блокират югуларните вени, които отвеждат кръвта от нея. За каротидните артерии, които я кръвоснабдяват, трябват около пет килограма и половина. При вертебралните артерии говорим за около трийсет килограма натиск, а при трахеята – за петнайсет. В нашия случай виждаме типичните локални кръвоизливи по лицето. – Той повдигна клепачите на трупа. Върху дясното слепоочие личеше още една голяма морава синина. – Да, и ето тук, на конюнктивата. Което предполага, че смъртта може да е настъпила от прекъсване на кръвния поток.
Вниманието му се насочи повторно към врата.
– Отново прави впечатление обаче, че нашият ангел не е оказал никаква съпротива. Жертвите, мъчещи се да се отскубнат от хватката на удушвач, обикновено одраскват собствената си шия. Още една причина да очакваме да открием кожа под ноктите. Съдейки по цвета на следите около врата, оставени от въжето, той почти със сигурност вече е бил мъртъв, когато са го обесили. – Патологът отиде до масата, върху която бе наредил фотографиите. – Ето, вижте тук. Ако погледнем локвата на земята и я сравним с начина, по който кръвта и телесните течности са се стичали от тялото, неизбежно ще стигнем до извода, че изкормването се е състояло, след като са го убили и провесили от тавана. Кръвта не е била под налягане към момента на нанасяне на раната, иначе навред щеше да има издайнически пръски. А така тя просто се е източила.
– Значи, според теб хронологията е била първо удушаване до смърт, после обесване на гредата, а накрая – изкормване? – попита Гън.
– Нищо подобно не съм казвал – сопна се професорът. – Просто мисля на глас. Та ние едва сме започнали шибаната аутопсия, за бога!
Асистентите внимателно преобърнаха трупа и хлабавите гънки плът и мазнина около диафрагмата се разстлаха върху хладната стомана. Едрите отпуснати бели полукълба на седалището, с ямки по тях, бяха разделени от ивица къдрави черни косми. Същото окосмяване имаше по гърба и към раменете. Никъде не се виждаха следи от травми освен в областта на врата.
– Хм – поклати разочаровано глава професорът. – Почти очаквах да открия зачатъци на криле около лопатките.
Ръцете му се придвижиха към скалпа и започнаха внимателно да разделят косата, сякаш търсеха въшки.
– Да не очакваш вместо тях да попаднеш на рога? – подхвърли Фин.
– Щеше ли да се изненадаш, ако беше така?
– Не.
– Охо. – Този път тонът не беше разочарован. Професорът отиде до инструментите си, взе един скалпел и като се върна при тялото, разчисти малък участък високо на тила, разкривайки тъмночервено петно с размерите на орех. Кожата там бе наранена и вдлъбната, със следи от засъхнала кръв и поддаваше под натиска на пръстите му. – Някой добре му е разбил черепа.
– Нападнали са го отзад – предположи Фин.
– Така изглежда. И е паднал с цялата си тежест по лице, при което е натъртил лактите, коленете и челото си. Формата на вдлъбнатината предполага, че е ударен с метална тръба, бейзболна бухалка или друг подобен заоблен предмет. Ще добием по-добра представа, щом отворим черепа.
Тялото отново бе обърнато с лицето нагоре, а главата повдигната върху метална подпора. Професор Уилсън започна пласт по пласт да разкрива невидимите тайни на Ейнджъл. Направи със скалпела У-образен разрез от раменете към гръдната кост, а после надолу през корема до пубиса, за да разкрие гръдния кош. С помощта на масивни ножици преряза ребрата, след което ги отдели при ключиците, отстрани гръдната кост и разтвори двете страни на щита, който човешкото тяло си е изградило, за да защити деликатните вътрешни органи. Един по един тези органи бяха извадени – сърцето, дробовете, черният дроб, бъбреците – и отнесени за претегляне до везната в другия край на стаята. Всеки от резултатите бе записан с тебешир на черна дъска, преди те да бъдат нарязани за изследване подобно на филии хляб.