Състоянието на Ейнджъл беше типично за мъж на неговата възраст и с неговите килограми. Дробовете бяха потъмнели от дълги години пушене, артериите – втвърдени, но не с непосредствена опасност от пълно запушване. Черният дроб показваше поражения от злоупотреба с алкохол с възлестата структура и бледия, сиво-кафяв цвят на започваща цироза. Професорът трябваше да си проправи път през дебел слой задкоремни мазнини, за да стигне до бъбреците.
Слузестата, раздута от течност торба на стомаха бе изпразнена в купа от неръждаема стомана. Фин примигна от вонята, но професор Уилсън като че ли ѝ се наслаждаваше. Затворил очи, той на няколко пъти вдъхна шумно като куче.
– Къри – отсъди накрая. – Може би агнешко. – Отвращението на Фин явно го забавляваше.
– Ял е къри в ресторант „Балти Хаус“ в Сторноуей, към осем часа в събота вечер – произнесе задавено Гън.
– Виж ти. Щеше ми се и аз да го бях опитал снощи.
– Мирише и на алкохол – изсумтя с погнуса Фин.
– Според свидетелите е обърнал доста бири в местния клуб, след като се е прибрал в Кробост – осведоми ги Гън.
– Е – рече професорът, – бих казал, че стомашното съдържимо в общи линии е непокътнато. Частично смляно. На първо четене не се набиват на очи останки от някакви медикаменти. Безспорно наличие на етилов спирт. Какъвто и идиотски коктейл от къри и алкохол да е забъркал, той си е останал в него. Така че действително започваме да клоним към извода, че повръщаното, открито по дрехите му, е принадлежало на убиеца.
Патологът се залови да освобождава червата от обгръщащата ги мазнина, да ги разгъва и да ги реже по дължина с помощта на ножици. Вонята на изпражнения стана почти непоносима. Фин стисна зъби, за да овладее гаденето си. Зад гърба си чу шумното дишане на Гън и като се обърна, го видя да стои, притиснал с длан носа и устата си. Но явно бе решен да издържи докрай. След приключването на огледа червата бяха пуснати в кофа и отнесени.
– Нищо за отбелязване – констатира безстрастно професор Уилсън, след което се върна към врата и повдигна крайчето на кожата от У-образния разрез, за да установи пораженията, нанесени по костната и хрущялната структура в резултат на душенето и последвалото обесване.
Бързо стана ясно, че самите шийни прешлени не са счупени. Последва разрез на тила от едното ухо до другото и кожата на скалпа бе обелена върху лицето, разкривайки черепа. Той махна на Фин да отстъпи назад, докато единият от асистентите приближи с вибрационния трион. Капакът на черепа бе отрязан и отстранен и скоро мозъкът цопна в поредната купа от неръждаема стомана.
– Точно както предполагах – кимна с удовлетворение професорът. – Кръвоизлив под лявата теменна кост, около два и половина на три и половина сантиметра, приблизително със същите очертания като контузията на скалпа. А също и малък субдурален кръвоизлив. Пораженията съответстват на фрактура на теменната кост и като цяло потвърждават първоначалните ми подозрения. Ударен е отзад с метална тръба, бейзболна бухалка или друг подобен предмет. Дори да не е изпаднал в пълно безсъзнание, не е бил в състояние да се съпротивлява.
Фин отиде до масата, където патологът бе подредил снимките от местопрестъплението. Навесът за лодки сякаш бе осветен от някой престарал се театрален режисьор. Цветовете бяха стряскащо ярки и зловещи, кръвта – вече засъхнала до ръждивокафяво. Мъртвото тяло на Ейнджъл изглеждаше неестествено едро с гънките си от синкавобяла плът. Вътрешностите, висящи от разсечения корем, бяха направо нереални, като извадени от лош, нискобюджетен филм на ужасите. Но картината от последните часове на Ейнджъл вече започваше да се подрежда в главата на Фин.
Мъжът бе отскочил да вечеря в Сторноуей, след което се бе върнал в Кробост и беше изпил няколко халби бира в местния клуб. После или бе отишъл до навеса за лодки в Порт ъв Нес заедно с убиеца си, или двамата се бяха срещнали там. По каква причина, засега оставаше неясно. Но във всички случаи или го е познавал добре, или се е чувствал достатъчно спокоен в негово присъствие, за да му обърне гръб, предоставяйки му възможност за атака. Повален в безсъзнание от удара по тила, е бил преобърнат и удушен. Извършителят, в състояние на силна нервна възбуда и под въздействието на адреналина, е повърнал върху жертвата, но е запазил достатъчно хладнокръвие, за да съблече дрехите ѝ. Това не ще да е било лека задача, като се имаше предвид почти сто и двайсет килограмовото тегло на Ейнджъл. И което изглеждаше още по-невероятно, е вързал примка на шията му, преметнал е въжето през гредата на тавана и го е издърпал така, че в крайна сметка краката му да увиснат на повече от петнайсет сантиметра над земята. Това говореше много за убиеца. Първо, че е бил силен човек. И изпълнен с решимост въпреки физическото отвращение към деянието. Колкото повече време е минавало, толкова повече е нараствал рискът да го хванат. Със сигурност е знаел, че в събота вечер закътаното местенце е често посещавано от влюбени двойки. И все пак не се е задоволил просто да убие, а е съблякъл, обесил и изкормил трупа. Все мръсни и времеемки действия. Тези мисли изпълниха Фин с безпокойство и той се обърна към Уилсън.